Решение № 146 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 104/2009 г.

Решение № 146 от 26.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 104/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. К. срещу въззивно решение от 12.01.2009 г. на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 128/2008 г., с което е потвърдена постановената от Окръжен съд-Ямбол присъда № 8/05.02.2008 г. Депозираната жалба възпроизвежда словесно съдържанието на диспозитивната част на съдебния акт и обективира израз на недоволство от неговата незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл. 348 НПК касационни основания, и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически доводи. Направеното писмено волеизявление, носещо белезите на декларация е съпроводено с предявени претенции за отмяна на въззивното решение в осъдителната му част и оправдаване на подсъдимия, съответно за ревизия на същото чрез редуциране на наложеното наказание и намаляване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание на 17.03.2009 г. е представено допълнение към касационната жалба, в което се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказателната санкция. Заявената позиция се аргументира с подробни съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт, индициращи на недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия К, обвинение по чл. 126 НК. Поставя се акцент на липсата на категорични и убедителни доказателства, че пострадалата Д. С. е била в 5-ти лунарен месец при осъщественото прекъсване на бременността, като се сочат налични противоречия в доказателствените материали и обективирани предположения в съдебно-медицинските експертизи за възрастта на умъртвения плод. Очертаните обстоятелства се интерпретират в аспекта на престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение. Предлагат се и фрагментарни възражения за несъобразяване на фактическите данни за тежестта на неправомерното деяние и личността на А. К. при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимият К. и неговите процесуални представители, явили се пред касационната инстанция поддържат подадената жалба с допълнителната аргументация към същата, като при условията на алтернативност претендират упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2-4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В настоящото съдебно производство участвува лично повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. С., който пледира за законосъобразности справедливост на обжалваното въззивно решение. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, което мотивира след задълбочен доказателствен анализ и чрез излагане на съображения за правилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, намира за установено следното: С присъда № 8/5.02.2008 г., постановена по НОХД № 23/2003 г., Ямболски окръжен съд е признал А. А. К. за виновен в това, че на 21.12.1998 г., в МБ "Х.", гр. Я., като лекар /акушер-гинеколог/ със съгласието на Д. С. и в нарушение на установените от МЗСГ правила - чл. 7 от Наредба № 2/1.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, умъртвил плода на бременната 18-годишна жена, поради което на основание чл. 126, ал. 1 НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимото лице е определена наказателна санкция-лишаване от свобода за срок от три години, с приложение института на чл. 66 НК и същото е осъдено да заплати на гражданския ищец С., сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.1998 г. до окончателното изплащане. Със същия съдебен акт подсъдимият К е оправдан по останалите повдигнати обвинения за извършени престъпни деяния по чл. 123, ал. 1 НК, чл. 126, ал. 2, чл. 302, т.т. 1 и 2, б. "б" и чл. 316 НК. С въззивно решение № 172 от 12.01.2009 г. на Бургаски апелативен съд, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия К е неоснователна. В рамките на реализирания инстанционен контрол настоящият състав не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд. При съблюдаване на императивно предписаните в чл. чл. 13 , 14 и 107 НПК, задължения за проверка, анализ и оценка на доказателствата, Бургаски апелативен съд е очертал правнозначимите факти за повдигнатото срещу А. К., обвинение и обосновал приложението на материалния закон. Приобщената по делото доказателствена съвкупност обезпечава по несъмнен начин заключението, че инкриминираното прекъсване на бременността на пострадалата С. е осъществено при възраст на умъртвения плод - 20 гестационни седмици /5-ти лунарен месец/. Гласните доказателствени средства, представени от убедителните и еднопосочни твърдения на Д. С. и на придружаващата я в деня на инкриминирания аборт - З. Г., сочат на установена от д-р К бременност в 5-ти лунарен месец, при извършения на 21.12.1998 г. в частна клиника "Х." - Я., преглед на видеозон. Съответни и допълващи заявеното от пострадалата и нейната родственица, са свидетелските показания на лекарите при ОБ, гр. Е. и Е. В., и на представителя на медицинския екип при АГО-МБАЛ "Св. П.", гр. Я. Правдиво и коректно пресъздаващи спомените си за последващите инкриминирания аборт ултразвукови изследвания и медицински интервенции, и възпроизвеждащи впечатленията си за тежкото състояние на Д. С., посочените лица са категорични че задържаните в матката плодни части/гръбначен стълб, гръден кош, глава и корем/ съответствуват на 20-та гестационна седмица, като д-р Г уточнява че при предходно посещение на пострадалата в гинекологичния му кабинет /на 26.10.1098 г./, е регистрирал бременност в 3-ти лунарен месец. В изискуемата се от закона корелация с депозираното от разпитаните свидетели е отразената информация в приложените писмени доказателствени материали по делото /копие на страници от амбулаторен журнал №№ 254/26.10.1998 г. и № 51/22.12.1998 г. на Общинска болница - Е., медицинско направление с изх. № 111/ 22.12.1998 г. до АГО-ОРБ, гр. Я., и история на заболяването /ИЗ/ № 18956/841 от 22.12.1998 г., която допринася за изясняване на обективната истина по отношение на оспорвания факт - възрастта на умъртвения плод. Подкрепящи съдържимите се в гласните и писмени доказателствени източници фактически данни, са и обективираните в приетите експертни заключения, специални медицински познания. Изготвените и изслушани съдебно- медицинска експертиза /л.160-163, т.I-ви от сл.д. № 590/1098 г. на Осся./, комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.1021- 1049, т.IV от НОХД № 23/2003 г.на Ямболски ОС/ и повторна петорна съдебномедицинска експертиза № 250/2007 г. /л.1311-1321, т.IV от НОХД № 23/2003 г.на Ямболски ОС/ инкорпорират преценка за прекъсната в 5-ти лунарен месец бременност на Д. С., мотивирала изводи за нарушени от подсъдимия К нормативни стандарти и утвърдени правила на добрата медицинска практика. При съблюдаване на коментираните доказателствени средства и експертни заключения, на необоснованост индицират доводите в касационната жалба за недоказаност на обвинителната теза досежно възрастта на умъртвения плод - обстоятелство, лансирано като основание за уважаване на направеното искане за оправдаване на А. Кафалов. В тази насока интерпретацията на словно - материализирания в съобразителната част на въззивното решение израз "12-та гестационна седмица /5-ти лунарен месец/, механично изведен и изолирано използуван от защитата за да аргументира съществуващи предположения относно престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, е некоректна. Визираната и акцентирана неточност, оценена в контекста на изложените от въззивния съд мотиви, сочещи на описана и доказателствено обезпечена фактология за прекъсване на бременност в 5-ти лунарен месец, на който съответствуват 20 гестационни седмици, обуславя наличие на техническа грешка в текстовия изказ и не внася съмнения във формираната воля на компетентния орган по основния факт, предмет на разглеждане в настоящото дело - извършено от подсъдимия К престъпление против личността на Д. Стоилова. В обсега на установените фактически положения правилно е очертана и правната квалификация на неправомерния акт. Бургаски АС е приел, че инкриминираното поведение на А. К. се субсумира от бланкетната норма на чл. 126, ал. 1 НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от дерогираните правила на чл. 7 от Наредба № 2/1990 г. на МЗСГ за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Цитираната разпоредба предписва възможност за аборт по желание на всяка бременна жена, при срок на бременността до 12 гестационни седмици /3-ти лунарен месец/. След надлежна диагностика и при констатации, че възрастта на плода е над определения в чл. 7, т. 1 срок, прекъсване на бременност е допустима само по медицински показания, и въз основа на решение на специална медицинска комисия към Националния център към АГ - София, в съответствие с изискванията на чл. 12 - чл. 17 от подзаконовия акт, с които д-р К не се е съобразил. Осъществените в разрез с нормативния регламент действия на А. К. обосновават заключение за консумиран престъпен състав по чл. 126, ал. 1НК и предпоставят ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на подсъдимото лице. При инстанционната проверка ВКС намери за неоснователни и релевираните в жалбата възражения за реализирани от контролираната инстанция, касационни основания при индивидуализация на наказателноправните и гражданскоправните санкционни последици - явна несправедливост на наложеното наказание и прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При диференциране на наказателната отговорност - три години лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане е оценена тежестта на инкриминираното деяние, съобразно конкретиката на характеризиращите го обективни и субективни признаци. Отчетени са спецификата на противоправната дейност с оглед субекта и обекта на престъпление, и предвид настъпилия обществено-опасен вредоносен резултат за 18-годишната С., коментиран на плоскостта на последвалите инкриминирания аборт здравословни усложнения за пострадалото лице, създали реална опасност за живота и довели до хоспитализиране в болнично заведение в гр. Я., на 22.12.1998 г. Определената наказателна санкция като вид, размер и начин на изпълнение, е мотивирана и от фактите, свързани с личността на А. К. /възраст, семейно положение, социален статус, съдебно минало и характеристични данни/, анализирани при съблюдаване облика на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват обществените, психологически и индивидуални качества на дееца, и обсъдени в аспекта на генералната и специална превенция /чл. 36 НК/. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на изтеклия период от време от извършване на престъпното посегателство до неговото санкциониране, който обосновава прояви на снизходителност спрямо подсъдимия, компенсиращи продължителността на наказателния процес и негативите по отношение гарантираното му от чл. 6, т. 1 ЕКПЧОС, право на разглеждане на обвинението в "разумен срок". В настоящия казус той не предпоставя обаче налагане на по-леко наказание от индивидуализираното в пределите на чл. 54 НК, респективно уважаване на претенциите на защитата в тази посока. Атакуваният въззивен акт е правилен и обоснован, и в гражданско-осъдителната част. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съразмерно с причинените на пострадалата С. болки и страдания, с естеството на негативните емоционални преживявания, по повод във връзка с инкриминирания аборт, и определено при съблюдаване разпоредбите на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД. Същото е в съответствие с данните по делото, обуславящи престъпната съставомерност на инкриминираната дейност на А. К. и възприетата правна квалификация; аргументирано е с очертаните особености на проведените последващи животоспасяващи медицински манипулации и интервенции /повторно абразио/; съобразено с възстановителния период и съпътствуващото го лечение. Изложените съображения категорично формират вътрешното убеждение на касационната инстанция, че жалбата на А. К. за отмяна и ревизия на решение № 172/12.01.2009 г. на АС - Бургас, с което е потвърдена присъда № 8/5.02.2008 г. на Ямболски ОС, по НОХД № 23/2003 г., при условията, регламентирани в чл. 354, ал. 1, т.т. 2-4, вр.чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК е неоснователна, поради което и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение