Решение № 10748 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2010 г.

Решение № 10748 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 259 от 23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 122/10 г. Административен съд - Стара Загора е отменил по жалба на Пламен Пенчев Стоянов от гр. Стара Загора заповед № 155/18.03.2010 г. на Директора на Регионална ветеринарномедицинска служба - Стара Загора, в частта, с която е отказано да бъде сключен индивидуален договор по чл. 46г от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и е осъдил РВМС - Стара Загора да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 385 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от д-р Генади Станчев Ганчев, в качеството му на директор на РВМС гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. Стефан Анков. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Стара Загора е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди изцяло обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Пламен Пенчев Стоянов, чрез адв. Златанов, в отговор - възражение, както и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС - Стара Загора е отменил заповед № 155/18.03.2010 г. на Директора на РВМС - Стара Загора, в частта, с която е отказано да бъде сключен индивидуален договор по чл. 46г от ЗВМД. Описана е установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, прието е, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. За да отговори на спорния въпрос дали процесната заповед е в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 46г от ЗВМД. В тази насока са изложени мотиви, че същият има сложен фактически състав, съдържащ както положителни, така и отрицателни предпоставки. Като положителни такива съдът е квалифицирал изискването съответното лице да е регистрирано като ветеринарен лекар в съответния участък, за което обстоятелство са представени доказателства, както и това лице да е предложено за сключване на договор от общото събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз в срока по чл. 17, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, като по делото са представени доказателства, че и това законово изискване е спазено. Като отрицателни предпоставки съдът е квалифицирал изискванията на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД - лицето да не отговаря на изискванията на закона и на годишния рамков договор. Изложени са мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят (сега ответник по касация) не отговаря на законовите изисквания и тези в годишния рамков договор, а последният приложен като доказателство не поставя някакви допълнителни условия за сключване на индивидуален договор освен тези в глава IV от ЗВМД. На база на това е направен извод, че след като предложеният от общото събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз ветеринарен лекар отговаря на законовите изисквания, то за директора на РВМС не съществува друга правна възможност, освен сключването на индивидуален договор, като в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва да изпълни законовата разпоредба, без да са налице алтернативни варианти на действие. Т. е. административният орган проверява само наличието на законовите предпоставки и след тяхното констатиране е длъжен да постанови административен акт в предвидения начин. Първоинстанционният съд е посочил още, че по делото не са събрани доказателства за наличие на системност на неизпълнение на задълженията на жалбоподателя (ответник по касация) в качеството му на участъков ветеринарен лекар и на изпълнител на договор по чл. 46г от ЗВМД , освен едно допуснато нарушение, което обстоятелство е безспорно между страните, но то само по себе си не означава системност, което предполага поне няколко подобни деяния в рамките на едногодишния срок на действие на договора. Изложени са мотиви, че в ЗВМД е предвидена възможност за прекратяване на договора, но не е предвидена възможност за отказ за сключване на договор, поради което условията за прекратяване на договора не могат да бъдат приложени по аналогия за обосноваване на отказ на сключване на договор. На база на изложеното е направен извод, че е изпълнена законовата процедура за сключване на индивидуален договор по чл. 46г от ЗВМД и като е отказал сключване на такъв договор директорът на РВМС - Стара Загора е нарушил закона и издадената заповед следва да бъде отменена. Постановеното решение на Административен съд - Стара Загора е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се сочат всички основания за неправилност на съдебния акт, основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е дал стеснително тълкуване на нормата на чл. 46г от ЗВМД, като е приел, че административният орган може да прекрати сключения договор по чл. 46г, но не и да откаже неговото сключване. Твърди се още, че въпросът за сключване на договора, макар и да съдържа административни елементи, по своето естество е облигационно - правен и се урежда от облигационното право, а един от основните принципи на последното е принципът на свободното договаряне и сключване на договори при постигане на съгласие във взаимен интерес на страните. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - разполага ли административният орган с правомощия да откаже сключване на договор по чл. 46г от ЗВМД при наличие на законови условия за сключване на такъв. Даденият в тази насока отрицателен отговор от първоинстанционният съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, и се споделя от настоящата инстанция. При изграждане на своите изводи решаващият съд е дал вярно тълкуване на сложния фактически състав на нормата на чл. 46г от ЗВМД за сключване на индивидуален договор от изпълнител. Наведените в касационната жалба доводи, че този договор по своето естество е облигационно - правен и се подчинява на разпоредбите на облигационното право, не намират подкрепа в закона. Предвидената в нормата на чл. 46г, ал. 6 от ЗВМД възможност отказът от сключване на договор да се обжалва по реда на АПК, сама по себе си води до извода, че при сключването на договора директорът на РВМС не действа като гражданско - правен субект, а като административен орган и отказът на същия да сключи договор по своето естество съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С оглед на това административният съд е дал правилно тълкуване на нормата на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД, т. е. че след като са налице положителните законови предпоставки, съответно липсват отрицателни такива, то за административния орган не съществува друга възможност освен да сключи договора, като в случая е налице законово установена обвързана компетентност. След като по делото са ангажирани доказателства за изпълнени положителни законови предпоставки, съответно не са ангажирани такива за наличие на отрицателни пречки, то първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че са налице условия за сключване на договор по чл. 46г и постановеният отказ се явява незаконосъобразен. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, които са дължими от РВМС - Стара Загора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,