Решение № 2907 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2020 г.

Решение № 2907 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г., подадена чрез адв. С. Даскалов, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 2951/15.06.2020 г. по административно дело № 14009/2019 г. на Административен съд- София- град в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 400 лв. (четиристотин лева) до претендирания размер от 700 лв. (седемстотин лева). Касационният жалбоподател - С. Г. намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на съда, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на казуса, като намира, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципа на справедливост. Посочва, че при определяне на адвокатското възнаграждение съществува възможност за свободно договаряне, като бъдат взети предвид особеностите на всеки отделен случай. Намира, че в случая водещо е това, че освен наложената глоба е налице и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Адвокатският хонорар е заплатен в пълен размер, поради което и обезщетение се дължи в пълен размер. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 700 лева. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател- С. Г. в съдебно заседание чрез адв. Даскалов посочва продължителността на делото, както и това, че същото се е развило в РС Царево и същевременно в РС- Кюстендил. Моли да се уважи касационната жалба. Претендира разноски, съобразно представения списък с разноски. Ответникът- Областна дирекция на МВР Бургас (ОД на МВР Бургас), в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на съдебно решение в обжалваната му част. Счита, че постановеното от Административен съд– София- град съдебно решение, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на С. Г., срещу Областна дирекция на МВР– Бургас, за обезщетяване на имуществени вреди – сумата от 700 лева, представляваща заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество "Даскалов и Захариева", за оказване на правна защита и съдействие пред Районен съд – Царево, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска (16.12.2019 г.), до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ ОД на МВР– Бургас да заплати на С. Г. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляващо заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество "Даскалов и Захариева", за защита по НАХД № 206/2019 г., по описа на РС Царево, срещу издадено от Началника на РПУ– Царево Наказателно постановление № 18-0302-000380/13.09.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението и е ОТХВЪРЛИЛ иска за размера над 400 лв. (четиристотин лева), до претендирания размер от 700 лв. (седемстотин лева). Освен това е ОСЪДИЛ ОД на МВР– Бургас да заплати на С. Г. разноските за водене на делото и заплатеното възнаграждение за един адвокат, в общ размер на 310 лв. (триста и десет лева). Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 400 лв. (четиристотин лева), не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е приел за безспорно, че с Наказателно постановление № 18-0302-000380/13.09.2018 г., на ищеца С. Г. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 50 лв. (петдесет лева) и същата е била лишена от право да управлява МПС, за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. първо от Закона за движението по пътищата. Наказателното постановление е оспорено от лицето, пред РС- Царево, който го е отменил с Решение № 146/12.11.2019 г., по НАХД № 206/2019 г. Въззивното решение не е обжалвано и съответно е влязло в законна сила на 30.11.2019 г. Съдът приел за установено и доказано, че ищецът е заплатил на адвокатското дружество, за защита и процесуално представителство по НАХД № 206/2019 г. на РС– Царево 700 лв. (седемстотин лева), видно от приложения по НАХД № 206/2019 г., на л. 8 договор за правна помощ. Намерил е искова претенция за основателна и доказана, понеже са налице в кумулативна връзка всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Заплатеното възнаграждение за адвокатска защита, представлявало имуществена вреда за ищеца, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното постановление, отменено от РС– Царево с влязло в законна сила на 30.11.2019 г. Решение № 146/12.11.2019 г., по НАХД № 206/2019 г. В същото време съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лева не е съобразено с разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимите редакции. Предвид изложеното адм. съд е приел, че искът е основателен и доказан, но обезщетението следва да бъде намалено до 400 лева, тъй като такъв размер се явява справедлив и обоснован, от гледна точка на санкцията, и реалната фактическа, и правна сложност на защитата пред РС– Царево. Намерил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, от датата на завеждане на исковата молба– 16.12.2019 г., до окончателното й изплащане. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че НП, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди - чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая това е удостоверено, като в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Правилно решаващият съд е решил основният спорен въпрос в съдебното производство за размера на сумата, която следва да се присъди, като обезщетение. Обосновано първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. По направеното своевременно възражение за прекомерност административният съд е съобразил, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия– обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на лицето за разликата над 400 лева до пълния размер на претенцията от 700 лева. Обсъдил е законовите изисквания на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Отчел е обстоятелствата, че делото е приключило в кратък период, и не са били представени нови доказателства. Освен това наложената глоба е в нисък размер - 50 лв., а определеното лишаване от право е за кратък период от време. В случая адм. съд, правилно и обосновано е определил размерът на обезщетението от 400 лева, съгласно реалният обем на предоставената защита и в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдената сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По голям размер на обезщетението би довел до неоснователно разместване на парични средства. Правилно от съда са определени и направените разноски, предвид чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение