Решение № 4676 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11814/2022 г.

Производството е по чл. 208-228 АПК вр. чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е.-Х. Ел-Хазати, подадена чрез пълномощник адвокат В. Волева, против Решение 6391/02.11.2022 г., постановено по административно дело 7713/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РТР17-РД56-279/22.11.2017 г. на главния архитект на Район Триадица Столична община в частта, одобряваща изменение на плана за регулация чрез промяна на профила на улица при о.т. 369. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Д. Димитрова, която моли да бъде уважена по изложените съображения и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - главният архитект на Район Триадица Столична община, се представлява от юрисконсулт В. Стойкова, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, съдържащо се в писмен отговор и бележки. Останалите ответни страни В. Гълъбов, К. Николов, А. Богданов, С. Павлов и ТМ Инженеринг ООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество същата е неоснователна. В хода на проведеното производство административният съд е събрал относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализа на които е извършил верни фактически установявания. Въз основа на тях е проверил законосъобразността на изменението на регулационния план в оспорената част на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения, част от които се сочат и в касационната жалба. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се поддържат от настоящата инстанция. Правилно съдът е отрекъл наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в която насока са основните доводи на оспорващия. Обстоятелството, че не е бил надлежно уведомен за започналото административно производство и по този начин е възпрепятствано участието в него, не представлява нарушение от съществен характер. Жалбоподателят е разполагал с възможността да изчерпи всичките си доводи и възражения, както и да представи доказателства, в процеса по съдебното оспорване на заповедта. Затова допуснатото нарушение не обуславя незаконосъобразност на административния акт. Установено е от доказателствените източници по делото, че имотът на оспорващия с идентификатор 68134.1007.510 не е урегулиран, като съществена част от него е засегната от предходно урегулирана улица по план, който е действащ, няма данни да е оспорен и е влязъл в законна сила. С процесното изменение на регулационния план, в резултат от обединяването на няколко имота и образуването на нов урегулиран поземлен имот, се проектира разширяване на предвидената улица при спазване на законовите изисквания за нейните параметри. Частта от имот с идентификатор 68134.1007.510, която се засяга, е предвидена за уширение на тротоара на улицата при о.т. 369. Тази част е в размер на 4 кв.м и е отделена от останалата свободна част на имота, именно от вече предвидената улица, поради което не би могла да бъде обособена в отделен имот. В този смисъл правилно съдът е отбелязал, че ако жалбоподателят успее да постигне изменение на уличната регулация поради нереализирано мероприятие, то въпросното изменение като акцесорно също ще отпадне, следвайки съдбата на улицата. С оглед на посоченото местонахождение на засегнатата част и незначителната му площ, споделим е изводът на съда за спазване на изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, съгласно което предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В случая е намерен справедлив баланс между частния и обществения интерес. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съответно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, не е дължимо присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, тъй като не е заявено своевременно до приключване на устните състезания, а едва с по-късно представените писмени бележки. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение