Решение № 10779 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2016 г.

Решение № 10779 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Дарик Радио" АД, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. чрез процесуалния си представител адв. Кирил Вълчев срещу решение № 4793 от 21.04.2016 г. по адм. дело № 8496/2015 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземание /АУПДВ/№ РД - 12-11 от 16.06.2015 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/ в частта, в която на "Дарик Радио" АД е определена дължима годишна такса по чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във връзка с чл. 12, ал. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /Тарифата/, в размер на 5000 лева за периода от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че още преди започване на административното производство, приключило с издаването на АУПДВ, с решение № РД - 05-07 от 10.03.2015 г. СЕМ е променил началната дата на разпространение на телевизионната програма "Дарик радио и телевизия" от 30.09.2011 г. на 30.09.2016 г., което означава, че "Дарик Радио"АД не дължи годишна такса по чл. 12, т. 2 от Тарифата за процесния период 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. От друга страна, касаторът изразява становище за нарушаване на принципа на съразмерност от административния орган при установяване на публичното държавно вземане. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което АУПДВ в съответната част бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии /СЕМ/, чрез пълномощника си юрк. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като извърши съвкупна преценка на доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението си в обжалваната му част Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил оспорването от "Дарик Радио"АД, срещу № РД - 12-11 от 16.06.2015 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/ в частта, в която на "Дарик Радио" АД е определена дължима годишна такса по чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във връзка с чл. 12, ал. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /наричана по-долу Тарифата/, в размер на 5000 лева за периода от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. За да формира този извод, съдът е приел, че АУПДВ в така описаната му част е издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон решаващият състав е посочил, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е ползвал регистрацията си в периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., годишната такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ е била дължима. Съдът е посочил, като основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата самото наличие на регистрация на телевизионния оператор. Позовал се е на Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд, съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г. Решението в обжалваната му част е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя извода на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразност на процесния АУПДВ в посочената му част. Доводите, поддържани от касационния жалбоподател са неоснователни. Спорът е свързан с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като регистриран оператор, поради което не дължал годишна такса за периода 01.01.-2012 г. - 31.12.2012 г. по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифата. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио - и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че "Дарик Радио"АД е регистриран като доставчик на аудио-визуална медийна услуга с наименование "Дарик радио и телевизия" с национален обхват и продължителност 24 часа, въз основа на решение за регистрация 307 от 05.08.2009 г. на СЕМ за осъществяване на такава дейност, то посочената такса за процесния период 01.01.-31.12.2012 г. е дължима, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност /ТТРТД/ липсва хипотеза, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Без значение е и обстоятелството, че с решение № РД - 05-27 от 10.03.2015 г. СЕМ е изменил началната дата на разпространение на програмата от 30.09.2011 г. на 30.09.2016 г. Въпросът за дължимостта на оспорваната такса е уреден с тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г. С оглед изложеното постановеното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради непосочване на конкретния размер Видно от мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или в исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в писмена защита, представена в открито съдебно заседание, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,