Решение № 6412 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2010 г.

Решение № 6412 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Евгения Христова Дъбнишка-Вълчева и Станимира Димитрова, и двете от гр. Варна, против решение № 13370 от 10.11.2009 г., постановено по адм. д. № 6246/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателките твърдят, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено като се постанови ново решение по съществото на спора, с което се признае, че със заповед № 187/9.06.2008 г. директорът на окръжна следствена служба, гр. Варна, е извършил нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и същият да се задължи да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - Национална следствена служба, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна - Галина Петкова Бакалова-Узунова не е изразила становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбите на касаторките против решение № 26 от 10.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че административният ръководител на Окръжна следствена служба гр. Варна не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на съда, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материално правните норми на ЗЗД е законосъобразен. По несъмнен начин по делото се установило, че касаторките са следователи в окръжна следствена служба, както и че двете са майки на деца до шест годишна възраст. За изпълнение на законовото задължение за въвеждане на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване на досъдебните производства и следствените поръчки ръководителят на следствената служба е издал заповед № з-387 от 27.12.2007 г., а със заповед № з-187 от 9.06.2008 г. е допълнил първата, като на касаторките е увеличен процентът за разпределение на пет групи досъдебни производства от 100 на 150%. Със заповед № 158 от 25.04.2008 г. ръководителят на следствената служба е заповядал на Евгения Дъбнишка-Вълчева да бъде на разположение за телефонна комуникация. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 212, ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 от НПК и чл. 210, т. 3 от Закона за съдебната власт и е направил извод, че следователите са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, като за тази цел е създадена и специфична организация на работа - те дават 24-часови дежурства, както и дежурства в празнични и почивни дни. По несъмнен и безспорен начин е установено, че касаторките са се възползвали от правото на специална закрила на майките с деца до шест годишна възраст и не полагат извънреден труд, както в празничните и почивните дни, така и не дават 24-часови дежурства, поради което същите не участват в разпределението на досъдебните производства, образувани по време на дежурство. От доказателствата се установило, че последните са значителна част от подлежащите на разпределение дела. Неучастието на касаторките в разпределението на всички постъпващи досъдебни производства е довело до неравномерно разпределение на делата между тях и останалите следователи, поради което за да се осигури равномерно натоварване на всички следователи директорът на окръжната следствена служба е завишил процента на получаваните от двете жалбоподателки нови досъдебни производства, а останалите досъдебни производства - тези, които се възстановяват, на спрените или върнати от съда на напуснали следователи и на следствените поръчки, те са участвали еднакво - 100%, с останалите следователи. Установено е, че за първите 9 месеца на 2008 г. в следствената служба са образувани 64 дела - нови и възобновени, като касаторките получили по 3 досъдебни производства, а всеки един от останалите следователи е получил по 6. При така установената фактическа обстановка е направен законосъобразен и обоснован извод, че различното третиране на Евгения Христова Дъбнишка-Вълчева и Станимира Димитрова е в резултат на неучастието им в разпределението на всички досъдебни производства, а не поради дискриминационно отношение по признак "семейно положение", както и че не е налице "компенсиране" на неполагането на извънреден труд с по-високо от останалите следователи натоварване, както и липсва неблагоприятно третиране спрямо останалите следователи. Да се заключи обратното би означавало неравномерно разпределение и натоварване в повече на останалите следователи при равно заплащан труд. Доводите на касаторките, че след като в последствие заповед № з-187/9.06.2008 г. е била отменена, то последващата заповед следва да води до неравномерно натоварване на следователите са неотносими към правилността на обжалваното решение, тъй като предмет на съдебния контрол е било решението на КЗД, с което е изследвано наличието на дискриминация спрямо жалбоподателките именно с отменената заповед. Последвалата заповед, не е била предмет нито на административното, нито на съдебното производство, поради което не може да бъде обсъждана и от касационната инстанция. Неоснователни са доводите, че съдът е обсъдил само доказателствата, представени от ответната страна, но не и тези представени от жалбоподателките, както пред КЗД, така и в първоинстанционното производство. В съдебното производство жалбоподателките не са представили, каквито и да било доказателства. Представените становища не са доказателства, а твърдения на страна в производството, които подлежат на доказване по предвидения за това в закона ред. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които не са били оспорени от жалбоподателките по предвидения за това в закона ред и е направил обоснован извод за липса на дискриминация по признак "семейно положение". Доводите за допуснати нарушения на Конституцията и на международните актове, ратифицирани от Република България, регламентиращи правата на човека в т. ч. и правата на лицата, които имат задължения по отношение на намиращи се на тяхна издръжка деца, са неоснователни. Цитираните актове, регламентират осигуравянето на равни възможности и на лицата със семейни задължения при избор и упражняване на професия, които в случая не са нарушени и в този смисъл, както правилно е приел първоинстанционния съд, не е осъществена дискриминация (чл. 4, б. "а" и "б" от Конвенция на Международната организация на труда относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения). С оспорената пред комисията заповед са осигурени равни възможности като се има предвид, че същите не могат да бъдат в противоречие с основните изисквания за заемане и изпълнение на дадената длъжност. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице дискриминация спрямо Евгения Дъбнишка-Вълчева и с издадената заповед № 158/25.04.2008 г., с която същата е задължена да бъде на разположение за телефонна комуникация, когато е необходимо за осъществяване на законовите й задължения като следовател. Както правилно е отбелязал тричленният състав на ВАС, издадената заповед е повторение на установеното в закона задължение на следователя да извършва необходимите действия и в извънработно време. Фактът дали спрямо други следователи е издавана подобна заповед е неотносим към законосъобразността, както на постановения административен акт, така и към правилността на обжалваното съдебно решение. Релевантният факт е бил дали с описаната заповед е осъществена дискриминация, но не и дали следователя е осъществил грубо нарушение на служебните задължения и уронил престижа на съдебната власт. Освен това след като всички останали следователи са давали дежурства, то несъмнено са осъществявали и телефонна комуникация. В случая не е налице различно третиране на касаторката, нито пък на останалите следователи, а се разпорежда изпълнение на законово задължение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъдят касаторките да запратят на КЗД сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,