Решение № 4044 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2009 г.

Решение № 4044 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Мария Димитрова Димчева, Надежда Крумова Димчева, Емилия Георгиева Сидерова-Радева и Сидер Георгиев Сидеров, със съдебен адрес гр. София, бул. "Витоша" № 1 против решение № 12574/21.11.2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 9746 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касаторите против утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството експертна оценка, изготвена от вещо лице Йорданка Зафирова Велинова по чл. 6 от ЗОСОИ. В касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при неизпълнение на задължителните указания на отменително решение на ВАС. Поддържат, че първоинстанционният състав на съда неправилно е приел за нищожна заповедта, с която им се признава право на обезщетение и затова е отхвърлил жалбата против оценката на признатото вече обезщетение. Касационните жалбоподатели се позовават на вариант "Б" от заключението на вещото лице Бошнаков, според който наследодателят им е придобил 6000 бр. акции от "Вулкан" АД. Иска се отмяна на решението и да се определи обезщетение на наследниците на Тодор Русков с компенсаторни записи, съгласно този вариант на експертизата. Ответникът по касационната жалба Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Христозова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на първа колегия като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че тя е процесуално допустима, като подадена от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна, поради следното. За да постанови решението си, тричленният съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение е приел, че експертната оценка на вещото лице Йорданка Велинова - лицензиран оценител, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, със стойност нула на признатото право на обезщетение, е законосъобразна. Изводът, направен в тази оценка на вещото лице Велинова, според съда, е в съответствие със закона, тъй като наследодателят Тодор Русков не е притежавал акции, които към 1947 г. са били изкупени, а първоначалният брой притежавани от него акции към 1919 г. е бил 2000 бр., т. е. към момента на влизане в сила на Закона за принудително изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от дружество "Гранитоид" София, КАД "Вулкан" и дружество "Лев" Плевен (публ. ДВ бр. 74/1947 г.) - 12.04.1947 г. липсват данни Тодор Русков да е бил притежател на акции от посоченото дружество. Отделно от това, съдът е обосновал решението си с мотиви, че Заповед № РД-02-14-146 от 25.01.1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се признава на касаторите право на обезщетяване по ЗОСОИ е издадена при пълна липса на материално-правно основание, което я прави нищожна и тази нищожност може да бъде констатирана инцидентно, което решаващият състав е и направил. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. Спорът по законосъобразността на оценителната заповед, издадена във втора фаза по ЗОСОИ, е бил за втори път предмет на разглеждане пред тричленен състав на трето отделение на ВАС, след отменително решение № 8838 от 27.09.2007 г. по адм. д. № 5525 по описа за 2007 г. на ВАС, петчленен състав. В това решение изрично е обсъден въпросът за задължителната сила на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-146 от 25.01.1999 г., с която на касаторите е признато право на обезщетение по ЗОСОИ. Прието е, че с тази заповед е приключила първата фаза на производството по ЗОСОИ и въпросът дали жалбоподателите имат право на обезщетение по този закон не може да бъде пререшаван във фазата на оценяването на признатото обезщетение. Тези мотиви са задължителни указания по смисъла на чл. 224 АПК по тълкуването и прилагането на закона и те са били задължителни, на посоченото основание, за тричленния състав на трето отделение, а са задължителни и за настоящия петчленен състав на ВАС. Няма основание да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния състав, че доколкото с отменителното решение на петчленния състав не са излагани мотиви относно валидността на акта, с който е признато право на обезщетение и не било отхвърлено оспорване за отмяна на заповедта като нищожна, това решение не е пречка да се констатира нищожност на обсъжданата заповед инцидентно по повод на контрола за законосъобразност на оценителната заповед. Няма как в отменителното решение да са изложени подобни мотиви или да е отхвърлено подобно "оспорване", тъй като предмет на контрол пред петчленния състав е било първоинстанционното съдебно решение, постановено при първоначалното разглеждане на делото. Освен това, преценката за законосъобразност на административния акт включва в себе си и тази за действителност на акта. Принципно, възможността за инцидентен контрол за законосъобразност на административните актове в административния процес, е дискусионна, поради забраната за съединяване на производства по оспорване на различни административни актове, аналогично на съединяването на искове, допустимо в гражданския процес. Възможността за неограничено оспорване на административен акт с оплаквания за нищожност е допълнителен мотив за принципна недопустимост на посочения контрол. Цитираното от тричленния състав на ВАС решение № 78/1973 г. на ОСГК на ВАС разрешава инцидентния контрол за действителност на административните актове в гражданския процес при задължението на гражданския съд за установяване на правопораждащите факти. Така или иначе, задължителните указания на отменителното решение на ВАС са в смисъл, че такава преценка, в какъвто и да е обем, не може да бъде правена във втората фаза по ЗОСОИ по отношение на заповедта, с която се признава право на обезщетение. При повторното разглеждане на делото, вещото лице Д. Бошнаков е дало заключение за обезщетение с компенсаторни записи в два варианта. По вариант "А" на заключението общият размер на обезщетението е 51 000 компенсаторни записи, разпределени съответно по 1/6, 3/6, 1/6 и 1/6 ид. части за Мария Димитрова Димчева, Надежда Крумова Димчева, Емилия Георгиева Сидерова-Радева и Сидер Георгиев Сидеров, а по втори вариант размерът на обезщетението е 152 600 компенсаторни записи, разпределени съобразно същите наследствени квоти. Обезщетението следва да бъде определено по вариант "А" на експертизата, поради това, че жалбоподателите не са доказали притежаването от страна на наследодателя им на 6 000 бр. акции. Предвид изложеното, съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което по жалбата на касаторите се отмени обжалваната експертна оценка и се утвърди оценка на установените квоти на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на наследници на Тодор Димчев Русков, съгласно първи вариант на посочената експертиза. Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,