Решение № 1777 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15994/2013 г.

Решение № 1777 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15994/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил срещу решение № 203 от 22.10.2013 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 209/2013 г. С него се отменя решение № РД - 12 - 43/07.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - РУ"СО" Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване № 6703272842/27.03.2013 г. с което е отказано изменение размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Пламен Велчов Стойнев от гр. Бобов дол, отпусната с разпореждане № 6703272842 от 18.07.2012 г. и преписката изпратена на органа за разрешаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Пламен Велчов Стойнев чрез процесуален представител адвокат Божкова - САК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Пламен Велчов Стойнев срещу цитираното решение на директора на РУСО Кюстендил. С него се отхвърля жалбата на Стойнев срещу разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване № 6703272842/27.03.2013 г. С последното се отказва изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стойнев като спорен е въпросът за осигурителният стаж за периода от 26.08.2006 г. до 01.02.2012 г. как следва да бъде зачетен, дали при условията на чл. 104, ал. 2 или по ал. 3 КСО на длъжността "минен спасител". Административният орган приема, че той следва да бъде зачетен при условията на чл. 104, ал. 2 КСО, тъй като съгласно § 10 от ПЗР на ЗДИКСО осигурителният стаж на лицата работили като минни спасители до ръководител на минно спасителна служба /пунк/ се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО до 26.08.2006 г. а след този период няма основание за това. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата е установено, че длъжността "минен спасител" с характер на работа и изпълнение на служебни задължения свързани с полагане на труд ежедневно под земята като това е приблизително 90 % под земята. При съображения за тълкувателен характер на нормата на § 10 от ПЗР на ЗДИКСО и воден от мотивите за приемане на изменението съдът приема, че няма основание осигурителният стаж на минните спасители който в някои отношения се полага при по неблагоприятни условия от всички останали работници заети на работа под земята, след влизане в сила на КСО да бъде превръщан при условията на чл. 104, ал. 2 КСО. Изричната уредба за осигурителният стаж, положен преди влизане в сила на КСО е окончателно разрешаване на възникналите спорове. При установеното от фактическа и правна страна съдът е извел правен извод за приложимост на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда че за работниците, инженерно техническите специалисти и ръководните служители до ръководител участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. По делото е безспорно установено че длъжността "минен спасител" е от първа категория за което експертизата е установила, че не имало разлика в осигуряването на участъковите подземни работници и минен спасител, както и че донасяните от Пламен Стойнев лични пенсионни осигуровки са за първа категория. Също така експертизата посочва, че длъжността "минен спасител" е работническа длъжност и съответно по щат е до ръководител участък в подземните участъци на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД. При определяне на приложимите норми на чл. 104 КСО съдът правилно е съобразил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО в която определящ критерии е заетост на работа под земята. В настоящият случай е именно такъв и административният орган прилага неправилно материалният закон за правилното разрешаване на въпроса по същество каквито са изводите и на съда в обжалваното решение. Разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗДИКСО урежда материалните предпоставки за минало време, но от това не следва извод, че разрешението за в бъдеще не може да бъде същото при наличие на материалните предпоставки на чл. 104, ал. 3 КСО. Изразеното становище от административният орган в мотивите на обжалвания акт е неправилно тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО има действие и занапред като материална норма и няма никакво основание тя да не се прилага относно осигурителния стаж на длъжността "минен спасител" когато се установи, че трудът се полага в преобладаващата част от работното време под земята. Същата не съдържа изброяване на конкретни длъжности и не изключва приложението си за конкретни длъжности поради което преценката за приложение на чл. 104, ал. 3 КСО се свежда до наличието на посочените в нея материални предпоставки, които в настоящият случай са налице, както правилно е приел и административният съд в мотивите към обжалваното решение. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение