Решение № 3812 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2016 г.

ВАСVI отделение26.03.2018 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 08.11.2016 г. по административно дело № 268/2016 г. на Административен съд - Х.. ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Х. да заплати на Г. М. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Х., ул. "П." ..№..., сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи сторените от последния деловодни разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3812 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13728/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 281 от 08.11.2016 г., постановено по административно дело № 268/2016 г., Административен съд - Х. е: 1) отменил решение № 1012-26-116-1 от 03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Х. и потвърденото с него разпореждане № 6306208544-2136-26-75 от 18.03.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х.; 2) наредил връщане на преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне по подаденото от Г. М. Ш. от гр. Х. заявление вх. № 2113-26-1279 от 24.11.2015 г. съгласно дадените задължителни указания в мотивите на съдебното решение относно тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Х. да заплати на Г. М. Ш. от гр. Х. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Х., действащ чрез пълномощника юрисконсулт З.. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на разноските по делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Г. М. Ш., действащ лично и чрез процесуалния си представител адвокат Ч., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция за изплащане на адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, която не е спорна и между страните по делото. Н. Г. М. Ш. с разпореждане от 04.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 49 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., считано от 15.08.2015 г., в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, като на основание чл. 104 от КСО му е признат общ осигурителен стаж 48 години 3 месеца и 4 дни. С процесното разпореждане от 18.03.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Х. е изменил на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО тази пенсия, като е признал общ осигурителен стаж от 49 години 7 месеца и 4 дни, но е оставил пенсията в минимален размер, като не я е изчислил в действителен размер по съображения, че по вина на самоосигуряващото се лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, тъй като осигурителният стаж за периода от 01.01.2000 г. до 30.01.2002 г. не е зачетен, понеже същият не е заверен поради невнесени осигурителни вноски за периода от 01.05.2000 г. до 30.01.2002 г. в приход на бюджета на ДОО. С обжалваното пред Х. административен съд решение от 03.06.2016 г. директорът на ТП на НОИ - Х. не е уважил жалбата на Ш. срещу това разпореждане, като е аргументирал теза, че законосъобразно пенсията на лицето е определена в минимален размер на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) и чл. 70, ал. 9 от КСО, въз основа на наличните редовни документи. Изложил е мотиви, че посоченият период касае осигурителен стаж след 01.01.1997 г., който задължително се отчита при определяне на размера на пенсията, поради което незаверяването му за периода от 01.05.2000 г. до 30.01.2002 г. поради невнесени осигурителни вноски от страна на Ш. като самоосигуряващо се лице, е основание за отказ да бъде определена пенсията в действителен размер. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд - Х. е приел за незаконосъобразен отказът да бъде определена пенсията на Ш. в действителен размер, който отказ е обективиран в атакуваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като постановен в несъответствие с материалния закон и в противоречие с целта му да се ползват права с оглед реалния принос към ДОО. Върховният административен съд намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обоснована преценка на събраните доказателства и тяхната относимост към приложимата правна уредба, при което правилно е приложил материалният закон. Релевантните за спора факти са изяснени при обсъждане на доказателствения материал по делото, от чийто анализ е изведен обоснован правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган е следвало да изчисли реалния размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите осигурителни вноски, и с оглед на това, правомерно ли пенсионният орган е отказал изчисляване на пенсията в реален размер поради това, че Ш. не е представил доказателства за осигурителен стаж и доход за част от времето, през което същият е бил самоосигуряващо се лице. Този безспорен факт обаче не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията, както правилно е приел съдът, т. к. невнасянето на дължимата осигурителна вноска по чл. 6, ал. 8 от КСО може да има за последица само незачитане на съответното време за осигурителен стаж, но не е пречка за определяне на реален размер на пенсията по чл. 70, ал. 3 от КСО чрез изчисляване на индивидуален коефициент въз основа на признатия осигурителен стаж и осигурителния доход. В същия смисъл е и допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за периодите, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определяне на действителния по реда на КСО, е неприложима към настоящия казус. Т. е така, защото продължителността на осигурителния стаж и на размерът на осигурителния доход в настоящия казус безспорно са установени. С оглед на това и не съществува нормативна или друга пречка за определяне на индивидуалния коефициент на лицето, съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО, при което да се изчисли размерът на пенсията в реалния й размер, предвид наличните документи в пенсионната преписка за осигурителен доход. Както прецизно в тази връзка е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, санкцията за невнесените осигурителни вноски на Ш. за периода от 01.05.2000 г. до 30.01.2002 г. е, че този осигурителен стаж и доход за този период не е зачетен при преценката дали е възникнало правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно няма да се вземе предвид при определяне на нейния размер, а пенсионният орган следва да определи размера на отпуснатата пенсия само в съответствие с продължителността на признатия и доказан осигурителен стаж. От горното става ясно, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 70, ал. 3 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - Х. също е издал материално незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за продължаване на административното производство с коректни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции, а основателно се явява своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на сторените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4