Решение № 13641 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2009 г.

Решение № 13641 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директор Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на "Агросинхрон-В" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора срещу решението от 13.04.2009 г. по адм. д. № 551/2008 г. на Административен съд - Пловдив, III състав. Жалбата на директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се отнася до частта от решението на съда, в която е отменен РА и потвърдилото го Решение № 66/25.01.2008 г. на ДОУИ - Пловдив. За тази част от решението по подробно развити съображения се поддържа неправилност на извода на съда за наличие на реална доставка по отношение фактурите, издадени от доставчиците "Ивко 04" ЕООД, ЕТ "Лотос- Валентин Кирилов" и "Ариус" ЕООД. Счита, че с РА правилно не е признат данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици, а съдът като е приел обратното е постановил неправилно решение, което моли да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба на "Агросинхрон-В" ЕООД се отнася до частта от решението, в която е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА, с който на дружеството е отказано право на ДК в общ размер 276 942 лв. по фактурите, издадени от "Тутурка Аудио Видео" ООД и ф-рите за транспорт от "Ариус" ЕООД, както и в частта за разноските. За тази част от решението е развил съображения за неправилност поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на двете касационни жалби по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК като и двете са неоснователни. В изключително подробно мотивираното решение Административен съд Пловдив, въз основа на относимите спора доказателства, в т. число назначената и приета по делото ССЕ е извел законосъобразния правен извод, че по издадените фактури с преки доставчици "Ивко - 04" ЕООД, ЕТ "Лотос - Валентин Кирилов" и "Ариус" ЕООД на жалбоподателя като получател по доставките се дължи данъчен кредит. Тези преки доставчици са внесли дължимия ДДС по ДДС-сметка, отделно пък в хода на съдебното производство са представени влезли в сила ДРА и РА за извършена им данъчна проверка с издадени съответно - за първия пряк доставчик ДРА № 2253/24.11.2005 г., за втория РА № 20002570/13.02.2007 г., а за третия РА № 03001378/10.07.2007 г., по които ревизията е обхващала и данъчния период по процесния РА на жалбоподателя "Агросинхрон В" ЕООД като получател по процесните ф-ри и с цитираните ДРА и РА на тези доставчици не са правени корекции на декларирания за процесния данъчен период резултати по СД, относно извършените доставки и начисления ДДС. Следователно правилен е изводът на съда, че чрез ДРА и РА, издадени на преките доставчици е установено реалното извършване на процесните доставки. Освен горното и другите подробно описани в решението доказателства по делото, приемо-предавателни протоколи, доказателства за наличие на материална и техническа обезпеченост, фискални бонове към фактурите, надлежно документирани и осчетоводени първични счетоводни документи, както и закл. на вещото лице, правилно са послужили на съда да приеме, че е била налице реалност по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) на доставките по фактурите, издадени от разглежданите доставчици. Предмет на доставките е било изкупено количество слънчоглед, пшеница и ечемик, което е продадено на "Бисер Олива" АД и също сочи за реалност на доставките. Същевременно съдът е посочил, че мотивът на данъчните органи за липса на реалност на доставката, поради неустановен произход на стоката е необоснован, поради което и неправилен, защото установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване или не право на данъчен кредит. В тази връзка съдът се е позовал на константна практика на ВАС-първо отделение и правилно е приел за ирелевантно за спора извършваните от данъчните органи насрещни проверки с цел установяване произхода на стоката на предходни доставчици-конкретно на "Ариус" на 13 броя физически лица по процесните доставки на жалбоподателя. Въз основа на всички събрани и относими спора доказателства, съдът е извел законосъобразен правен извод, че на жалбоподателя се дължи данъчен кредит по ф-рите, издадени от тези преки доставчици, независимо, че доставчиците не са намерени на посочени за кореспонденция адреси, след като в процеса е доказана реалност на доставките и ДСС е платено по ДДС-сметка на доставчиците. Ето защо касационната жалба на първия касатор - ДОУИ гр. Пловдив срещу частта от съдебното решение, с която е отменен процесният РА и потвърдилото го решение, с които на жалбоподателя - "Агросинхрон-В" ЕООД е определено задължение за внасяне на ДДС в размер общо на 2 402 396, 34 лв. и прилежащи лихви за забава е неоснователна и следва да се остави без уважение. Касационната жалба на дружеството - "Агросинхрон В" ЕООД, която се отнася до отхвърлената част от жалбата му срещу РА и потвърдилото го решение № 66/25.01.2008 г. на ДОУИ - Пловдив, с която по отношение доставчиците "Тутурка Аудио Видео" и фактурите за транспорт, издадени от "Ариус" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 276 942, 12 лв., ведно с начислените лихви за забава също е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доказано е по време на ревизията и на съдебното производство, че първият доставчик не е намерен на адреса си, фактурите с предмет на доставка слънчоглед не са включени в СД и ДП, извършената ревизия е по реда на чл. 122 ДОПК и не е ясно дали фактурите са издадени от този доставчик. Други доказателства-освен фактурите, издадени от този доставчик не са представени. Независимо от това, че и по отношение на този пряк доставчик в съдебното производство е приложен РА за извършена му данъчна проверка за данъчни периоди, част от които обхващат и процесния (01.09.- 30.09.2005 г.), при положение, че в РА № 0303617/10.11.2006 г. липсват изрични констатации относно сделките, по които ревизираният субект е изпълнител, както липсват и констатации, че са били проверени счетоводни документи, вкл. и издавани от "Тутурка аудио видео" фактури, правилен е изводът на съда, че не може да се приеме, че и процесните доставки са били включени в декларирания за процесния данъчен период резултат по СД относно извършените доставки и начисления ДДС от страна на този доставчик. Или в случая не е установено и чрез издадения на този пряк доставчик и приложен РА, че и процесните доставки са били предмет на изследване в хода на ревизията на доставчика, т. е. не е доказано, че между страните реално са осъществени процесните доставки и чрез РА. Действително с нормата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) се дерогира изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от с. з. (изискването за начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС) при доказано плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на ДК, но това се отнася до доказана реално осъществена доставка. В случая именно реалност на доставката не е установена, което е и основание да се приеме, че за получателя на доставката (жалбоподател) не е налице изключението на хипотезата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) - за приспадане право на ДК при платен по ДДС-сметка на доставчика данък. По отношение ф-рите за извършен транспорт от доставчика - "Ариус" ЕООД, издадени през м. декември 2005 г. съдът също правилно, позовавайки се на доказателствата е приел, че жалбоподателят като лице, претендиращо право на ДК не е доказал, че са налице предпоставките по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) Става въпрос за това, че за фактурираните от този доставчик транспортни услуги, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реалното им осъществяване- не са представени нито товарителници, пътни листи и др., а в самите фактури пък не са посочени километри, дестинация и единична цена на километър, за да може евентуално да се прави и индиректен фактически извод за осъществяване на процесните транспортни услуги от този доставчик. Независимо, че само чрез закл. на вещо лице не може се доказват посочените факти, то в случая липсват и всякакви констатации в заключението на вещото лице за осъществявани транспортни услуги по ф-рите, издадени от "Ариус" ЕООД. Или в крайна сметка следва, че жалбоподателят не е оборил констатациите в РА в тази част и по време на съдебното производство, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата му като неоснователна и по отношение фактурите за транспорт, издадени от този доставчик. При тези съображение и двете касационни жалби следва да се оставят без уважение, а решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на страните съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,