Решение № 8820 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9707/2011 г.

Решение № 8820 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9707/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Иванов Дичев против решение № 2785 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 1886/2011 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против мълчалив отказ на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег. № МДТ-2600-34/31.01.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, като излага доводи относно необходимостта исканата информация да бъде представена, тъй като е с обществен характер. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касатора Цветан Дичев против мълчалив отказ на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" да се произнесе по адресирано до него заявление за достъп до обществена информация рег. № МДТ-2600-34/31.01.2011 г. Със заявлението е поискана информация за това до коя година целият данък за имот в София се е определял и водел общо върху целия имот, а не за всеки съсобственик; възможно ли е било тогава всеки съсобственик да е плащал данък само за своята част от имота; предоставяна ли е платецът приходна квитанция за платения данък за целия имот или са издавани отделни документи; от коя година общият данък се начислява поотделно за всеки съсобственик за неговата част; издават ли се квитанции на всеки съсобственик след заплащане на данъка и възможно ли е неплащане на данък няколко години. По това заявление сезираният орган не се произнася. С оглед доводите на страните и представените доказателства първоинстанционният съд приема, че исканата от заявителя информация не е обществена по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и жалбоподателят може да се снабди с исканите данни по реда, предвиден в ГПК за събиране на доказателства във воденото гражданско дело, поради което с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, отхвърля жалбата против мълчаливия отказ на директора. При тези данни настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд - София град е недопустимо, тъй като е постановено против акт, който не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Исканата от жалбоподателя Дичев информация засяга дейността на Столична община във връзка с плащането на данъците на недвижимите имоти и издаване на документи за това. Това е информация, свързана с работата на общинската администрация, чиито служители съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, установяват, обезпечават и събират данъците на недвижимите имоти на територията на съответната община. Ето защо следва да се приеме, че задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) кметът, който е орган на изпълнителната власт в общината (чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация). Директор на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" е длъжност в администрацията, която осъществява административно ръководство на съответното структурно звено (чл. 10 от Закона за администрацията (ЗА), Единен класификатор на длъжностите в администрацията), а не орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, не попада в кръга на задължените да предоставят информация по реда на закона субекти и следователно не дължи произнасяне по направеното искане. След като не е задължен субект по смисъла на закона, мълчанието на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по подаденото заявление, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и не подлежи на оспорване по реда на АПК. Ето защо като приема обратното и разглежда жалбата против този акт по същество, първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. С оглед изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение на Административен съд - София град следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,