Решение № 12425 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници срещу решение 2689/21.04.2021 г. по адм. дело 5323/2020 г. на Административен съд София град, с което Агенция Митници е осъдена да заплати на Глобъл Транс Лоджистик ООД сумата от 754.17лв /седемстотин петдесет и четири лева и 17 стотинки/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва вследствие невъзможността на дружеството да ползва сума в размер на 2238.00 лева за периода от задържането на внесения депозит в размер на 2238.00 лева за периода от 27.03.2008г. до 17.02.2011г., настъпила вследствие отмяна на Решение 570/07.10.2008 г. на Началник Митница Аерогара София ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2011 година, до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът Глобъл Транс Лоджистик ООД в писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, административният съд от фактическа страна е приел, че на 04.06.2008г. ищецът е осъществил внос на стоки с ЕАД Н0033880040608. След извършена физическа проверка, за част от стоките, със становище с изх. 261/05.06.2008г. били определени по-високи цени. Въз основа на него, бил определен депозит в размер на 2238.00лв. За да освободи стоките от митнически контрол, на 16.06.2008г., ищец внесъл определения му депозит. След това стоката била освободена. Тъй като дружеството не било съгласно с така определения допълнителен размер на вземанията, с молба от 01.08.2008г. поискало връщане на депозита. С решение 570/07.10.2008 г., началникът на Митница Аерогара София определил нова по-висока митническа стойност на проверените стоки, като изрично посочил, че по този внос е събран паричен депозит в размер на 2238.00 лв., който след влизане в сила на постановения акт следва да бъде усвоен за погасяване на възникналото задължение, ведно с дължимите лихви, считано от 04.06.2008г. до момента на окончателното погасяване на сумите. По жалба на ищеца, с решение 15/19.02.2010 г. по адм. дело 1787/2009г. на Административен съд София град, посоченото по-горе решение е отменено изцяло, като незаконосъобразно. Същото е потвърдено с решение 3/03.01.2011г. по адм.д 7422/2010 на Върховния административен съд. След влизане в сила на решението събраният депозит е възстановен на 17.02.2011 г От правна страна, съдът приел исковата молба за основателна. Изложил, че след отмяната на акта по съответния ред, искът по ЗОДОВ цели да обезщети вреди, възникнали преди това - по време на действието на акта, от момента на тяхното причиняване. В подкрепа на това становище е приел, че когато нормативният акт страда от толкова тежък порок, водещ до неговата нищожност, предварителна отмяна не е необходима, нито е необходимо предварително обявяване на нищожността. В тази връзка приел, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административен орган. В конкретния случай от ищеца е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи под формата на законна лихва, вследствие отмяната на решението на Началника на Митница Аерогара София и невъзстановяването на внесения депозит от датата на влизане в сила на решението за отмяна в по- късен момент. В тази връзка съдът е приел, че безспорно издаденото решение за определяне на митническата стойност и внесеният преди неговото издаване депозит се намират в отношение на обуславяща причина и следствие ако не беше внесен депозитът, то стоките, поставени под митнически контрол нямаше да бъдат освободени. Посочил, че това задължение произтича пряко от чл. 80, ал. 1 от ЗМ /действащ в редакцията към датата на вноса/, според който когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Внесеният депозит в пари представлява обезпечение, осигуряващо плащането на митническото задължение /чл.190 от ЗМ, в относимата редакция/. Това предназначение на депозита, според съда, се установява от вписаното във вносния документ основание чрез посочване на номера на ЕАД, а връзката между учредения депозит и допълнително установените с решение 570/07.10.2008 г. публични задължения следва от самия текст на акта, с който ищецът е задължен да заплати публични задължения в размер на 2013 лв., като е постановено усвояване на внесения депозит за погасяване на тези задължения. Съдът е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отмяната на акта и претендираните имуществени вреди, което, според съда, е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Съдът се е позовал на разпоредбата на на 197, ал. 1 ЗМ /в редакцията, действаща към момента на възникване на митническите задължения/, съгласно която обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. Отмяната на акта има обратно действие, т.е. с обратна сила отпадат разпоредените с него задължения за допълнителни публични вземания, респективно на това учреденият във връзка с тях депозит. С отмяната на акта, за задълженото лице възниква право на възстановяване на сумите, внесени във връзка с него, т.е. възстановяване на внесения депозит. Наред с изложеното, съдът приел, че не съществува друг ред за защита на засегнатото лице, поради което нормата на чл. 8, ал.3 ЗОДОВ, в случая е неприложима. Приел, че нито Закон за митниците, нито Регламент /ЕИО/ 2913/92/, приложим към момента на възникване на задължението, уреждат специален ред за търсене на претендираната обезвреда. Поради тази причина, съдът приел, че въпреки че задължението за внасяне на определения депозит предхожда издаването на решението за определяне на митническата стойност, той не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда. Внесеният депозит служи като единствено фактическо основание за извършване на митническото тарифиране и предпоставка за освобождаване на стоките от митнически контрол. Направеният разход за внесен депозит е в пряка връзка с незаконосъобразното решение и ако то не бе издадено, ищецът не би претърпял вреда - пропусната полза. След подробен анализ на нормативната уредба и съдебната практика, съдът приел, че безспорно размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради техния сигурен характер, в случая представлява лихвата за забава върху депозита от датата на учредяването му до датата на възстановяването на сумата, т.е. от 16.06.2008 г. до 22.03.2011 г., през който период ищецът незаконосъобразно е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва за забава и след в влизане в сила на съдебния акт, с който е обявена незаконосъобразност на административния акт, безспорно държавата дължи пълно репариране на понесените вреди. Всичко това сочи, че ищецът е претърпял имуществена вреда, тъй като е бил лишен от възможността да разполага със сумата от 2238.00 лева и по този начин той е претърпял имуществена вреда - пропусната полза, която е пряка и непосредствена последица от отмяната на административния акт. Вредата е доказана както по основание, така и по размер. Приел, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана до размер от 727.07 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество - ищец, което обуславя основателността на претенцията за обезщетение. Съдът правилно е установил размерът на пропуснатите ползи, представляващи лихвата за забава върху задържания от митническия орган депозит от датата на внасянето му до датата на възстановяването на сумата. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорвания административен акт, внесените суми имат характер на депозит и обезпечават едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като обаче отменителните решения на съда са влезли в сила, е отпаднало законовото основание за задържането на сумите, както и характера им на депозит. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички причинени вреди. Както правилно е установил съдът, налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредите. За да освободи стоките си от митницата, ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение, той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадения акт отменен впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразен, е единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението. Налага се изводът, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на ответника, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК