Решение № 1317 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Димитров, [ЕГН], чрез адв. А. Стоев, против решение 68/20.01.2023 г., постановено по адм. дело 142/2022 г. по описа на Административен съд София област. С него е отхвърлено оспорването срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/06/1/0/00564/3/01/04/01 от 01.02.2022 г. издаден от директора на Областна дирекция (ОД) София при Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 100 лв. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в настоящия случай административният орган е следвало да наложи финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не с АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Отправя искане за отмяна на оспореното съдебно решение изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация директор на ОД София при ДФЗ, чрез юрк. Я. Кънчева, оспорва жалбата като неоснователна в молба по хода на делото и счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисонсултско възнаграждение за настоящата инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София област е бил АУПДВ 23/06/1/0/00564/3/01/04/01 от 01.02.2022 г., издаден от директора на ОД София при ДФЗ, с който на А. Димитров поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения предвидени в т. 11.1 във вр. с подт. 11.1.4, 11.1.5 и 11.1.10 от Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура за подбор BG06RDNP001-6.001, раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане, респ. чл. 11, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 9 от Договор BG06RDNP001-6.001-1162-C-01 от 16.08.2019 г., на основание чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл.20а ЗПЗП, е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договора и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. След изясняване на фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд е потвърдил издаването на АУПДВ компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП в хипотезата на делегирани правомощия и при спазване на изискванията за форма и съдържание. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ решаващият съд е достигнал до извод за липса на допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и правилно приложение на материалния закон. На първо място от правна страна в съдебните мотиви са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно реда за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). В тази насока съдът е съобразил нормата на § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП, ДВ бр. 2 от 2018 г. и обстоятелството, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 05.06.2018 г. въз основа на подадено заявление от жалбоподателя за подпомагане по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 2020 г. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП е приложима Наредба 14 от 28.05.2015 г., поради което същото е следвало да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. По същество решаващият съд е достигнал до заключение, че видно от доказателствата ползвателят не е изпълнил задължението си да поддържа икономически размер на стопанството измерен в СПО, за което е одобрен за периода от датата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение чл. 11, т. 4. В същото време ползвателят на помощта не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО чл. 11, т. 5, при извършените проверки на място е установено неспазване на задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение и/или договора чл. 11, т. 7, както и липса на съответствие с минималните изисквания по всеки един от критериите, по които проектът му е бил оценен. С подаденото искане на 30.06.2021 г. за второ плащане ползвателят е декларирал неверни данни, че стопанството му се състои от общо 16 дка засети с домати, 5,8 дка засети с вишни, 6,4 дка засети с картофи и общо 1,3 дка под угар, с което е било постигнато заявеното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на стопанството, изчислено в СПО. След разглеждане на възраженията за наличие на форсмажор и показанията на св. Тошев, съдът е отхвърлил като недоказани твърденията на жалбоподателя, водещи до освобождаването му от отговорност. В подкрепа на крайните изводи е отбелязано, че така изчисления икономическият размер на стопанството към датата на подаване на искането за второ плащане възлиза на 6 829,97 евро вместо заложения размер от 38 266,60 лв. и дори първоначалното доказателствено искане за изслушване на въпросите към вещото лице за изчисляване на СПО с оглед конкретните данни е било оттеглено. Обжалваното решение на Административен съд София - област е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и в съответствие със събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е обосновал надлежно крайното заключение за правилно приложение на процесуално- и материалноправните законови разпоредби при издаване на обжалвания АУПДВ. Единственото оплакване на касаторът срещу заключението на решаващия съд е, че в случая ДФЗ е следвало да извърши проверка по отношение на спазването на бизнес плана от страна на жалбоподателя и да наложи евентуална финансова корекция по реда на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, а не да издава АУПДВ по реда на чл. 27, ал. 7 от същия закон. Липсва аргументация по същество за доказаност на обстоятелствата и изпълнението на задълженията на А. Димитров за увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, както и оспорване на констатацията при извършената проверка на място за неспазване на съответните задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение и договора. Наведеното оплакване е неоснователно. Касаторът не държи сметка за релевантните факти, които не са спорни. Решаващият съд е посочил конкретно установяванията, необходими за преценката досежно реда за издаване на решение по ЗУСЕФСУ или на АУПДВ. За административното производство касаещо мярката по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ДВ бр. 2 от 2018 г.) приложение намира Наредба 14/28.05.2015 г. на МЗХ за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 2020 г. Към момента на откриване на производството с писмо изх. BG06RDNP001-6.001-1162-C02-M014 от 08.12.2021 г. петгодишният мониторингов период (пет години и шест месеца съгласно чл. 7 от ДБФП) не е изтекъл. Поради това се явява обоснован изводът, че започналото производство е следвало да се довърши по досегашния ред съгласно § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП, в приложимата редакция, и именно в този смисъл съдът е пояснил изискването на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,