Решение № 10159 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия, назначена със Заповед РКД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на Област Добрич, чрез юрисконсулт Монева против Решение 102 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело 618/2020 г. по описа на Административен съд Добрич. Иска отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Община Добричка, чрез адвокат Георгиева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба от Община Добричка, подадена чрез кмета на общината срещу задължителни предписания по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, обективирани в т. IV на констативен протокол от 15.10.2020 г. относно проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Крагулево, съставен от комисия, назначена със заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на оспорените предписания. Оспореният пред Административен съд Добрич акт е т. IV на констативен протокол от 15.10.2020 г. относно проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Крагулево, съставен от комисия, назначена със заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, утвърден от същия областен управител съгласно изискването на чл. 138а, ал. 3, т. 6 от Закона за водите (ЗВ). С разпореждане по делото от 04.01.2021 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните община Добричка и комисия, назначена със заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, които страни са участвали в съдебното производство, приключило с обжалваното решение. С обжалваното решение съдът е отменил акт на орган, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, като в същото време го е и конституирал като ответник в производството, вместо надлежния такъв. Комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ е помощен орган и не притежава административна правосубектност. Административният акт, който подлежи на оспорване в случая е извършеното утвърждаване от областния управител на област Добрич на изготвения от нея констативен протокол със задължителните указания. Едва с волеизявлението на административния орган с отметката утвърдил протоколът на помощния орган придобива характеристиката на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК, и губи тази на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Предвид правомощията на Областния управител и възлагането му на компетентност на орган на власт със ЗВ, това e актът който има белезите на индивидуален административен акт и който подлежи на съдебен контрол. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. В настоящия случай производство по делото пред първоинстанционния съд е проведено с ненадлежна страна и съответно без участието на надлежната такава, поради което постановеното решение се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се конституира надлежния ответник съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. По исканията за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение