Решение № 209 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 84/2015 г.

Решение № 209 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 84/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 420/15.04.2015 г. по касационна жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение № 1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав, с което след отмяна на решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 451/2013 г. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. В. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, е постановено ново решение, с което искът е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. В. Б. сумата от 7 000 лв. неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 4.01.2010 г. до окончателното и заплащане. Прието е, че по въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност относно вземания за вреди, произтичащи от изпълнение на наложеното наказание "лишаване от свобода" над определения срок, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС - т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 на ВКС по ТД № 3/2004 г. на ОСГК и с това е изпълнено допълнителното основание /критерий/ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато и по въпроса относно изискването за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, чиято обезвреда се търси. Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК. С касационната жалба Прокуратурата на Република България се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, допуснати до касационно обжалване . Излагат се съображения, че по отношение на иска с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ съдът неправилно е определил началната дата, от която тече давностният срок, а именно 15.07.2008 г. вместо от 13.01.2007 г., когато изтича срокът на изтърпяване на наложеното наказание. При правилно определяне на началния момент, от който започва да тече давностния срок съдът би следвало да отхвърли иска като погасен по давност. Изтъква се, че за част от периода на надлежаване на влязлата в сила присъда "лишаване от свобода" ищецът е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" /от 11.03.2008 г. до 25.05.2008 г./ по ДП № 202/2008 г. на РУП К., пр. пр. № 443/2008 г. на ОП К., НОХД № 419/2008 г. на ОС Кюстендил по което е бил оправдан. Това обстоятелство не е отчетено от съда и същият е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди както по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, така и по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОДОВ. Ответникът по жалбата Р. В. Б. от [населено място] не взема становище по нея. В отговор на поставените правни въпроси Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: По въпрос № 1: Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. "за вреди причинени от изпълнение на наказанието лишаване от свобода над определения срок или размер чл. 2, т. 6 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ от бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор по чл. 4 във вр. чл. 3 ЗИН отговорността на държавата възниква от момента на изтичане на срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителна давност. По въпрос № 2: Според т. 11 от ТР№ 3/22.04.2004 държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на тава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда. С оглед отговора на първия поставен въпрос касационната жалба в частта, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане, е основателна. Въззивният съд неправилно е определил началната дата, от която започва да тече погасителната давност по отношение на тази претенция като е приел, че това е датата постановлението на В. от 15.07.2008 г. Това постановление обаче няма отношение към обстоятелството на "надлежаване" на наказанието "лишаване от свобода". Точно обратното, с него е отменено постановление на Апелативна прокуратура С. от 17.05.2008 г. като е прието, че ОП К. с резолюция от 13.03.2008 г. неправилно е разпоредила повторно зачитане на предварителното задържане под стража и мярката "домашен арест" по отношение на подсъдимия Р. В. Б., след като такова вече е било извършено с решение № 360/11.09.2007 г. по ВНОХД № 91/2007 г. от Софийския апелативен съд. С оглед задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. в случая давността е започнала да тече от датата на изтичане на срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". Данните по делото сочат, че ищецът е бил предварително задържан, съответно - под домашен арест за периода от 13.06.2003 до 27.02.2008 г. за срок от 4 г. 8 месеца и 14 дни, а окончателното му наложено наказание лишаване от свобода е за 3 години и 7 месеца като срокът на наложеното наказание се явява по-малък от срока на предварителното му задържане и домашен арест. При това положение, считано от 13.06.2003 г. срокът на наложеното наказание лишаване от свобода изтича на 13.01.2007 г. Доколкото в случая исковата молба е подадена на 2.07.2013 г., а относимия петгодишен давностен срок е изтекъл на 13.01.2013 г., този иск е погасен по давност. С оглед на това обжалваното въззивно решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което искът с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ в уважения размер от 4000 лв., се отхвърли. Досежно решението в частта, в която искът с пр. осн. чл. 2, ал. 1т. 2ЗОДОВ е уважен в размер на 7 000 лв.: За да постанови това решение въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер - държане без надлежно разрешение на високо наркотично вещество в голямо количество - 57 дози хероин като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, поради което обвинението се явява незаконно. Прието е, че за периода 15.07.2008 г. - 4.01.2010 г., през който ищецът е бил обвиняем и подсъдим, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, което обуславя отговорността на държавата на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. При определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия и пр. Посочено е, че в това производство ищецът е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" за времето от 11.03.2008 г. до 25.05.2008 г. т.е. - за 3 месеца и 29 дни. Съдът обаче не е съобразил обстоятелството, че този период съвпада с периода от 26.03.2008 г. - 25.07.2008 г. когато Р. Б. е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" по НАХД № 173/2005 г. на Окръжен съд Кюстендил над определения размер. По този начин е присъдил обезщетение както по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 /погасен по давност/, така и по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. По този начин съдът е включил в обезщетението по втория иск и вреди, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение, по което ищецът е бил оправдан. Като се съобрази това обстоятелство, както и останалите данни по делото, а именно, че наказателното производство в неговата предварителна и съдебна фаза е протекло в разумен срок от около 1 г. и 5 месеца, обстоятелството, че ищецът има и други осъждания, което предполага, че интензитетът и силата на претърпените от него душевни болки и страдания, за които по делото има данни принципно е в по- ниска степен, справедливият размер на дължимото обезщетение следва да се определи на сумата от 2 000 лв. Същото се дължи ведно със законната лихва, считано от 4.01.2010 г. до окончателното й заплащане. За разликата до присъдения размер от 7 000 лв. решението е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.