Решение № 13788 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2012 г.

Решение № 13788 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ против решение № 6025/28.12.2011 г. по административно дело № 6213/2011 г., по описа на Административен съд - София град в частта, с която е отменено решение № 109/13.06.2011 г. по преписка № 23/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е осъществил състава на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признаците "възраст" и "лично положение" спрямо Славейка Димитрова Димитрова чрез прекратяване на служебното и правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и в частта, с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. По делото е постъпила и касационна жалба от Славейка Димитрова Димитрова срещу решение № 6025/28.12.2011 г. по административно дело № 6213/2011 г., по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменено решение № 109/13.06.2011 г. по преписка № 23/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е осъществил състава на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признаците "възраст" и "лично положение" спрямо Славейка Димитрова Димитрова чрез прекратяване на служебното и правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и в частта с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Славейка Димитрова Димитрова против решение № 109/13.06.2011 г. на Петчленен разширен състав на КЗК и е прекратено съдебното производство в тази му част. Моли за отмяна на решение на АССГ в обжалваните части. Ответникът - директорът на ГД "Гранична полиция" МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С решение № 6025/28.12.2011 г. по административно дело № 6213/2011 г. в обжалваните му части АССГ е отменил решение № 109/13.06.2011 г. на Петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че директорът на Главна на дирекция "Гранична полиция" - МВР е осъществил състава на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признаците "възраст" и "лично положение" спрямо Славейка Димитрова чрез прекратяване служебното й правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО и в частта, с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр.; оставил е без разглеждане жалбата на Славейка Димитрова против решение № 109/13.06.2011 г. на Петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация и е прекратил производството по отношение на жалбата на Славейка Димитрова против решение № 109/13.06.2011 г. на Петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови този резултат, съдът е изложил, съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния по ЗЗДискр. орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото обаче е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправната норма на чл. 4 от ЗЗДискр. Според съда необоснован и незаконосъобразен е изводът на КЗД, че директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е осъществил пряка дискриминация по отношение на Славейка Димитрова по признаците "възраст" и "лично положение", тъй като липсва законна цел, която да обоснове различното й третиране в сравнение с другите служители, придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, на които органа по назначаването не е прекратил служебното правоотношение и те продължават да реализират правото си на труд. Съдът е приел, че наличието на пряка дискриминация, съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. изисква разликата в третирането на сходните групи да е на основата на защитен признак, т. е. в случая да са налице приетите за установени от Комисията признаци "възраст" и "лично положение", както и да е налице причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране на онези служители, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗЗДискр. Според АССГ в конкретния случай не са налице установените в ЗЗДискр. предпоставки, за да се квалифицира неравностойното третиране на Славейка Димитрова, каквото безспорно е налице, като дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Това е така, тъй като както лицата, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, на които не е прекратено служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, така и Славейка Димитрова попадат приблизително в една и съща възрастова група, а именно между 45 години /възрастта, необходима за придобиване на 25 години трудов стаж по чл. 69 от КСО/ и 60 години /пределната възраст за служба в МВР/. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за наличието на защитения признак "възраст", на основата, на който лицето, по чиято инициатива е образувано административно производство, да е третирано неблагоприятно. В случая няма основание за извършване на сравнение на базата на признака "възраст" в групата лица, придобили право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като вероятността от прекратяване на служебното правоотношение на всяко едно от тези лица е налице, независимо от тяхната конкретната възраст в очертаната възрастова група, поради което защитеният признак "възраст" не е налице. Предвид изложените съображения АССГ е счел, че незаконосъобразно, административният орган е извел "възрастта" като признак за неравноправно третиране. По отношение на посочения от административния орган признак "лично положение", съдът е отчел, че същият е посочен само бланкетно, без Комисията за защита от дискриминация да го е конкретизирала фактически и без да е доказала съдържанието на този признак спрямо Славейка Димитрова, ето защо е приел, че извършването на сравнителен анализ за наличието на пряка дискриминация по признак "лично положение" се явява лишено от предмет, а изводите на административния орган са незаконосъобразни. В заключение съдебният състав е приел, че в случая не е налице защитен признак, на който да се основава приетата за установена от Комисията за защита от дискриминация пряка дискриминация. Изложените доводи, относно липсата на сочените за защитени признаци "възраст" и "лично положение" са обосновавали извода на съда за незаконосъобразност на решението и в частта, с която е прието, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед изискванията на чл. 69, ал. 2 отКСО за наличие на осигурителен стаж съдът е приел, че потенциално засегнатите от прекратяване на правоотношението служители на визираното правно основание са в една и съща възрастова група. За тази категория лица законодателят е преценил, че с оглед психическото и физическото специфично натоварване, характерно за службата в МВР, след съответен стаж в системата на това министерство, следва да се предвиди възможност за прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, при изпълнение на предпоставките визирани в чл. 69, ал. 2 от КСО. Следователно, за целите на преценката за наличие на непряка дискриминация от съда, може ориентировъчно да се приеме, че адресати на нормата са лица, придобили право на пенсия, навършили приблизително 45-годишна възраст. Според съда непряка дискриминация е налице когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак. В случая обаче, прекратяването на служебното правоотношение не е на основание навършването на определена възраст, нито групата лица, на които служебните правоотношения биха били прекратени на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по инициатива на органа по назначаването се дефинират нормативно във връзка с признака "възраст", тъй като водещ е критерият "придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО". Според съда приетата от Комисията за установяваща непряка дискриминация разпоредба поставя всички потенциални адресати на една и съща нормативна основа от гледна точка на предпоставката за прилагането й и не въвежда никакъв разграничителен критерий вътре в така нормативно дефинираната група на служителите, придобили право на пенсия, който може да бъде свързан със защитен признак или от който може да бъде изведен признак, въз основа на който част от лицата в тази група биват поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 и ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация за извършено по-неблагоприятното третиране на основата на признаците "възраст" и "лично положение" спрямо Славейка Димитрова Димитрова. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само на признака "възраст"и на признака "лично положение" на засегнатите лица. В случая няма основание за извършване на сравнение на базата на признака "възраст" или на признака "лично положение" в разглежданата от КЗД група лица, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. Вероятността от прекратяване на служебното им правоотношение е за всеки от тях, независимо от конкретната възраст или лично положение на всяко едно лице, поради което защитеният признак "възраст" и "лично положение" не е налице. Сравнението не е приложено обосновано, тъй като не е изведено наличието на защитен признак. Поради това незаконосъобразно и необосновано са приети за доказани признаците "възраст" и "лично положение" от страна на КЗД като причина за неравното третиране. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Димитрова, съдържащи се в жалбата и до КЗД. Необоснован и недоказан е и вторият извод на КЗД, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. Незаконосъобразността на извършената преценка на КЗД се състои в необоснования извод относно наличието на защитените признаци "възраст" и "лично положение", въз основа на която е установено, че чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт. Това е така, защото прилагането на цитираната норма не зависи от възрастта или от "личното положение" на служителя, а изисква определени години общ осигурителен стаж, определена част от които години да са действително изслужени в системата на МВР. Нормата на чл. 69, ал. 2 КСО изрично предвижда, че това основание за пенсиониране може да бъде упражнено независимо от възрастта. КЗД не е доказала наличието на критерий вътре в така нормативно дефинираната група на служителите, придобили право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 КСО, който да съставлява фактическо основание за неравно третиране при сравними сходни обстоятелства спрямо част от тези служители, чието правоотношение би било прекратено, с оглед обосноваване на извода, че чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е установяваща непряка дискриминация разпоредба. Доказването на дискриминационния характер на цитираната норма от ЗМВР изисква обосноваване на възникване с голяма степен на вероятност на различие вътре в групата на служителите с право на пенсия, което да позволи дефиниране на защитен признак, въз основа на който конкретни лица да бъдат застрашени от поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР поставя и въпроса за правото на равно третиране от гледна точка на възможността за реализиране на трудовите права до навършване на пределната възраст за служба в МВР, установена в чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 60 години. В обжалваното решение КЗД не е доказала връзката на необходимостта от защита на тези права посредством санкциониране на нарушение на ЗЗДискр., т. к. в мотивите на Комисията не е дефиниран признак, въз основа на който тези права могат да бъдат косвено засегнати чрез нарушение на забраната за дискриминация. Това е така, защото установяването на дискриминация изисква наличието на защитен признак като причина за всяка проява на дискриминация; в това число, доказването на непряка дискриминация при прилагането на правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която еднакво важи за всички, за да се отразява по-зле на дадена група лица в сравнение с друга група, следва несъразмерно засегнатите лица да се характеризират със защитен признак, което в случая не е доказано. С оглед на изложеното по-горе като е приела, че спрямо Димитрова са извършени действия, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "възраст" и "лично положение" от страна на директора на ГД "Гранична полиция", както и че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗДискр., КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от АССГ. В решението на съдебния състав подробно са обсъдени релевантните за делото факти и становищата на страните. Точно е изтълкувана и приложена нормативната уредба. По отношение на жалбата на Славейка Димитрова срещу решението в частта, с която е без оставена без разглеждане жалбата и срещу решението на КЗД, правилно съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като обжалваното решение на КЗД е благоприятно за нея. Като я е оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство в тази част съдът е постановил правилен правен резултат и по отношение на тази част от обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо, обосновано и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, седмо отделение,