Решение № 5956 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2008 г.

Решение № 5956 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145 ГПК. Образувано по жалба на Витали Петков със съдебен адрес: адв. Павел Черешаров, срещу заповед рег. № ЗДМ-1073 от 30.07.2008 г. на заместник-директор на Дирекция "Миграция" при НС "Полиция" - МВР. Ответната страна - Министерството на вътрешните работи, не взе становище по жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "експулсиране от страната" и "забрана за влизане в страната за срок от пет години" на жалбоподателя Витали Петков на основание чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България. В жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като административният орган не е постановил мотиви за налагане на тази тежка административна мярка. В съдебно заседание се иска и прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен административен орган - заместник-директор, тъй като в текста на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ изрично е посочено, че тези заповеди могат да се налагат само от директор и от никой друг. При издаването на заповедта обаче заместник-директорът е бил само с възложени функции по управление от директора и не е могъл да извършва действия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ. По възражението за незаконосъобразност на заповедта - съгласно чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ "В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната мярка. " В случая заповедта е издадена по чл. 42, ал. 1 и 2 ЗЧРБ за "експулсиране от страната" и "забрана за влизане в страната за срок от пет години" и въпреки че за административния орган не е съществувало задължение да излага мотиви, същата е мотивирана, като е посочено извършеното от жалбоподателя умишлено престъпление на територията на страната. Към делото е приложен препис от протокол по това дело нохд № С-33 от 2008 г. на СРС. По възражението за прогласяване нищожността на обжалваната заповед: Безспорно заповедта е издадена на 30.07.2008 г. и подписана от заместник-директор на Дирекция "Миграция". За този период същият е бил с делегирани изцяло права от директора, видно от заповед рег. № з-323 от 18.07.2008 година. На основание чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР (отм.), но бил действащ към момента на издаване на заповедта, директорът изцяло е възложил своите функции на заместник-директора Христо Узунов. Следва да се прави разлика между упълномощаване за извършване на конкретни действия и делегиране изцяло на функции, упражнявани от директора, какъвто е настоящият случай. От това следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е нищожна. С оглед изложеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,