Решение № 4845 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. Друмев, с адрес в гр. Варна, и главния секретар на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение 1689/15.12.2021 г. по адм.дело 1560/2021 г. на Административен съд - Варна. Главният секретар на НЗОК обжалва изцяло решението, с което е обявена нищожността на негово писмо изх. 19 - 01 -125/01.04.2021 г. и е изпратена административната преписка на управителя на НЗОК за ново произнасяне по заявлението на В. Друмев. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт или връщане на делото на АС - Варна за ново разглеждане, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Главният секретар на НЗОК взима становище в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител за недопустимост, евентуално неоснователност на касационната жалба на другата страна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В. Друмев обжалва решението в частта относно дадените в мотивите задължителни указания, поддържа в приподписаната от адвокат касационна жалба и писмена молба, че решението е неправилно в тази му част поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост, иска отмяната им, формулиране на други задължителни указания или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, присъждане на разноските по делото. Друмев в писмен отговор на касационната жалба на другата страна и писмена молба, взима становище за неоснователност на касационната жалба на главния секретар на НЗОК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на главния секретар на НЗОК и недопустимост на касационната жалба на В. Друмев. Настоящият съдебен състав, намира касационната жалба на Друмев за недопустима, тъй като обжалваното решение е изцяло благоприятно за него. В практиката и правната теория няма спор, че не подлежат на самостоятелно обжалване мотивите към съдебното решение, тъй като същите не са източник на правните му последици ( в този смисъл Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, л.525 ). Предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба по чл.210, ал.1 АПК, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба на главния секретар на НЗОК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че със заявление от 30.03.2021 г. Друмев е поискал да бъде назначен на длъжност "контрольор" в РЗОК - Варна - длъжност, която е предвидена за заемане по служебно правоотношение, от управителя на НЗОК. Същият е получил в отговор обжалваното писмо с характер на изричен отказ от главния секретар, с което му се връщат подадените документи. АС е посочил, че единственият компетентен орган по назначаването е управителят на НЗОК на основание чл.19, ал.7, б.11а от Закона за здравното осигуряване, поради което постановеният от главния секретар отказ за назначаване е нищожен, като изхождащ от материално некомпетентен орган. Решението е правилно. АС правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл.19, ал.7, б.11а ЗЗО и е обоснован изводът му, че отказът за назначаване е постановен от материално некомпетентен орган, поради което е нищожен. Без значение за преценка на компетентността на органа е дали Друмев е отговарял на условията за назначаване или не, поради което правилно тези факти не са обсъждани от АС. Същите биха били правнорелеватни единствено при издаден от компетентен орган административен акт в отговор на постъпилото заявление. В съответствие с разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК е връщането на преписката за ново произнасяне от компетентния орган предвид обявената нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя му. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото по двете касационни жалби разноски не следва да се присъждат на нито една от двете страни. Воден от горното и на основание чл.210, ал.1 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,