Решение № 6379 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2016 г.

Решение № 6379 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Г. С. И. и Т. Б. К. срещу решение № 438/23.11.2015 г. по адм. д. № 640/2015 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на т. 6 от решение по Протокол № 7/18.03.2015 г. на Академичния съвет при Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов. Ответникът, Т. Д. П. оспорва жалбата като неоснователна. Въвежда и съображения за недопустимост на съдебното решение поради недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът, Академичен съвет при Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и по направеното от Т. Д. П. възражение за недопустимост на първоначалната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд прави следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Г. С. И. и Т. Б. К. срещу т. 6 от решение по Протокол № 7/18.03.2015 г. на Академичния съвет при Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов. По делото не се спори, а и от представените по преписката доказателства се установяват два релевантни за допустимостта на съдебното оспорване факти: 1. Жалбоподателите Г. С. И. и Т. Б. К. са членове по право на Общото събрание на Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов като хабилитирани лица на основен трудов договор в Академията. 2. С обжалваната от тях т. 6 от решение № 7/18.03.2015 г. на Академичния съвет при Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов се определя структурния състав на Общото събрание на ВУЗ с мандат 2015-2019 г. и организацията за избор на неговите членове. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореното решение на Академичния състав е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото представлява властническо волеизявление, скрепено с възможност за принуда, което едностранно е в състояние да породи промени в правната сфера на посочените в него лица, както и на други органи. Обосновал е, че жалбоподателите имат правен интерес да го оспорват, като непосредствено са застрашени техни законни интереси. Правото на жалба се обосновава с защитената гаранция за законосъобразност на структурата на колективния орган - Общо събрание на Академията, както и последващата законосъобразност на актовете на този орган. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за допустимостта на решението касационната инстанция следи и служебно. Настоящият състав на Върховен административен съд споделя изводите на ответника по касационната жалба за недопустимост на първоначалната жалба на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на Академичния съвет е акт на колективен орган. Това означава, с оглед на правилата, които регламентират начина на формиране на волята му, че валидна е единствено съвкупността от надлежно изразената воля на неговите членове. Тогава, когато определения в съответния акт брой членове на колективния орган изразят положително становище по дадения въпрос ще е налице валидно формирана воля. Решението на Академичния съвет безспорно е акт на орган на управление на висшето училище по смисъла на чл. 38 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО). С оглед на това и на изричната разпоредба на чл. 38 ЗВО, актове на Академичния съвет подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Основно изискване за допустимост на съдебното обжалване на един административен акт е правният интерес от оспорването, който обективира конституционния критерий за допустимост - "засягането". Специфичният въпрос, който настоящия казус поставя е в какво качество И. и К. оспорват решението на Академичния съвет - дали в качеството си на членове на Общото събрание на Академията, които по принцип не са съгласни с него или в качеството си на адресати на решението, чиито права и интереси за засегнати от него. Според настоящия съдебен състав, жалбоподателите не обосновават пряк и непосредствен личен интерес от засягане на право или законен интерес с обжалваното решение. Субективното право на жалба съществува само при наличието на засегнати права и законни интереси. С обжалваното решение се определя структурния състав на Общото събрание на ВУЗ с мандат 2015-2019 г. и организацията за избор на неговите членове. Това решение не е проявление на отношения на власт и подчинение. В него не се съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи непосредствени правни последици, като същевременно то не засяга пряко права, свободи или законни интереси, включително на жалбоподателите. Структурният състав на Общото събрание е нормативно определен в ЗВО. Съгласно чл. 27 ЗВО, Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена. Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание. Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище. Общото събрание на висшето училище може да издава административни актове, които при засягане на права и интереси подлежат на обжалване съгласно чл. 38 ЗВО. Елемент от законосъобразността на подлежащите на обжалване решения на Общото събрание, е и проверката издадени ли са същите от компетентен орган. Фактът, че жалбоподателите са членове на Общото събрание на Академията към момента на приемане на решението, не обосновава техния интерес от неговото оспорване. Същите не са адресати на решението и то няма пряк правосъздаващ, правопроменящ или правопогасяващ ефект върху тяхната правна сфера. От взетото решение на АС не произтичат преки права или задължения за членовете на колективния орган - Общо събрание на Академията, поради което и жалбоподателите нямат пряк и непосредствен правен интерес да го оспорват. При установените по делото релевантни за спора юридически факти, не може да бъде обосновано наличие на процесуални предпоставки за упражняване на съдебен контрол върху процесното решение на Академичния състав. С оглед на посоченото и недопустимостта на първоначалната жалба на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, недопустимо е и съдебното решение, с което съдът е отхвърлил жалбата на И. и К. по същество. Като е разгледал спора по същество, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Предвид изхода на спора, на ответника Т. Д. П. се дължат разноски в размер на 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на разноските пред касационната инстанция като съобрази фактическата и правна сложност на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд