Решение № 9181 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 447/2017 г.

Решение № 9181 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 447/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез проц. представител ю. к. В. Г., против решение № 6428/24.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11605/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Студио плакат" ЕООД, Ц. Н. К., К. Н. К. и М. К. К. и от "Е. К." ООД против решение № 538 от 23.07.2015 г. на СОС и против приетите с оспорения план Специфични правила и нормативи (СПН) в части, конкретизирани в жалбите им. Съдът е отменил като незаконосъобразни решението на СОС и СПН - в оспорените части. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е становището на решаващия съд, че атакуваното решение на СОС, с което е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ за м. "Център - Зона "А" - север" (район О.), засягащ имотите на жалбоподателите, не съдържа фактическо и правно обосноваване за приложената разпоредба на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и какви обстоятелства налагат изменение на действащия устройствен план, в чийто обхват попадат процесните имоти на оспорващите. Липсата на всичките изискуеми и конкретно изброени в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни атрибути на административния акт не само ограничават правото на защита на засегнатите лица, но и представляват пречка съдът да извърши дължимия служебен контрол по реда на чл. 168 от АПК. От друга страна налице е констатираното в обжалваното решение противоречие между графичната и текстовата част на одобреното изменение на плана за застрояване, което е относимо и за атакуваните СПН (специфични правила и нормативи) към процесния ПУП, приети с атакувания административен акт. Правилен е изведеният извод, че съществуващите противоречия не дават яснота относно процедираното изменение, като липсата на единство на плана между неговите графична и текстова част представлява не само съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но и обуславя нарушение на материалния закон. Правилно съдът е отбелязал и незаконосъобразното предвиждане с одобрения проект на промяна на регулацията, предвид факта, че територията, в която попадат конкретните имоти, е регулирана в съответствие с изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Нейното изменение би могло да бъде оправдано и допустимо при наличие на някоя от предпоставките, определени в ЗУТ - чл. 134, ал. 1 и ал. 2, за което обаче не са изложени фактически мотиви и правно основание в решението на СОС, нито по делото са представени надлежни доказателства за подобна необходимост. Следва да се споделят и аргументираните съображения на съда относно незаконосъобразността на приетите с атакувания акт СПН по устройство на територията, засягащи целия квартал 506а, м. "Център - Зона "А" - север", тъй като в случая се касае за устройство на сложна територия, с културноисторическо наследство, датирано от векове. Под нивото са открити археологически културни ценности, а над него - археологически такива. Законът за културното наследство не определя превес както на едните, така и на другите. Това налага извод, че спазването на реда за устройството на тази територия е от изключителна важност. Предвид изложеното и подробните мотиви в съдебното решение за наличие на основанията по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК за отмяна на оспореното решение на СОС, същото, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка следва да се присъдят разноски на ответниците както следва: на "Е. К." ЕООД - 1000 лв, съгл. договор за правна защита и съдействие от 15.03.2017 г., за "С. П." ЕООД - 600 лв, съгл. договор за правна защита и съдействие № 628498, представен е списък, и на К. Н. К. и М. К. К. - 600 лв, съгл. договор за правна защита и съдействие № 585564. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав