Решение № 10278 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1033/19.12.2023 г., постановено по административно дело 1109/2023 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо / УП/ с изх. 02 - 260 - 6500/1773 от 19.09.2023 г. в частта на извършените прихващания на оторизираните суми и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба - С. Н. П., жив. в гр. Свиленград, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо в обжалваната част относно извършените прихващания е издадено от компетентен орган, но актът не съдържа фактическите и правни основания за издаването му по чл.59, ал.2, т.4 АПК и не съдържа реквизита по чл.59, ал.2, т.5 АПК. От съдържанието на акта не става ясно от коя част на цитираното в мотивите на оспорения акт като основание за прихващане УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ се е породило основанието за прихващане за бъдещо плащане, тъй като с него са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ - ДККП и СЗ - КЛЧ, СЕПП, Подмярка 13.1/НР1 и Мярка 12/Натура 2000, а в оспореното УП се цитират само наложени санкции за бъдещ период по СЗ - КЛЧ и СЗ - ДКПП. Не е извършена съпоставка между сумите, които представляват санкции за бъдещ период, определени с УП за кампания 2020 г. и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2021 г. Неясно е и също и от кои наложени санкции за бъдещ период се извършва прихващането, тъй като в оспореното УП са посочени едновременно две кампании 2021 и 2018 г. , а УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. е всъщност издадено за кампания 2020 г. АС е посочил и че УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, на което административният орган се е позовал, е отменено с влязло в сила решение, включително и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, а преписката - изпратена за ново произнасяне на административния орган, с решение 759/11.11.2022 г. по адм. дело 297/2022 г. на АС - Хасково, оставено в сила с решение 10079/24.10.2023 г. по адм.дело 1243/2023 г. на ВАС, пето отделение. АС е посочил, че отмененото УП не е годно изпълнително основание и ответникът не е доказал да има ликвидно и изискуемо вземане, с което да бъде извършено прихващането. Решението е правилно. Обосновани са констатациите на АС, че УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е отменено с влязло ви сила съдебно решение, цитирано от първоинстанционния съд изцяло, както в частта, с която е отказано финансово подпомагане, така и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период. Твърдението на касатора, че УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. не е отменено изцяло, се опровергава от диспозитивите на двете съдебни решения. Предвид разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя индивидуален административен акт, има действие по отношение на всички. Отмененият индивидуален административен акт / УП с изх. 02 -250 - 6500/1768 от 10.03.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ/ няма характер на изпълнително основание по чл.268 т.1 АПК, а наложените с него санкции за бъдещ период не са ликвидни и изискуеми вземания, поради което няма правна възможност за извършване на прихващане с тях. Така констатираният факт е достатъчно основание за отмяна на обжалваното уведомително писмо в частта относно извършеното прихващане, поради което АС е постановил правилно решение. Отделно от това настоящия съдебен състав споделя и мотивите за вътрешна противоречивост на твърдените факти в мотивите на оспорения акт, според част от които санкциите за бъдещ период са за кампания 2018 г. , а според друга част те са наложени с цитираното УП, което е било издадено за кампания 2020 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените за производството пред ВАС разноски в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение