Решение № 4994 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2011 г.

Решение № 4994 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", Митница Столична, чрез процесуалния представител юрисконсулт Станимир Станков, срещу решение № 1714/12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7693/2010 г. по описа на Административен съд София - град, първо отделение, 11 състав, с което по жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София е отменено решение № 9600 - 0542/24.09.2010 г. на началника на митница Столична, с което е определена нова митническа стойност на конкретни стоки по ЕАД № 10BG005808H0099502/01.09.2010 г. и са определени допълнителни публични задължения в размер на 2 595.83 лв., представляващи ДДС за доплащане, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, представляван от адв. Айдарова, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София град е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Столична незаконосъобразно е определена митническата стойност на конкретни стоки, внесени от ответника по касация от Турция на 1.09.2010 г., тъй като според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне на митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническата стойност е определено допълнително задължение за ДДС - 2 595.83 лв. Приел е също, че оспореното решение е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, буква "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки и чл. 30, § 2, буква "в" за друга част от стоките, а не по реда на предходните букви - например чл. 30, § 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана новата стойност, като съдът е приел, че позоваването на извършен "анализ на идентични и/или сходни стоки", е бланкетно и не почива на реално извършена проверка от страна на митническите органи. Решението на Административния съд - София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че в случая няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и чл. 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Митническите органи не са изпълнили задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да представят доказателства за това, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ППЗМ, след анализа на допълнителната информация, изискана от дружеството и след като са останали съмнения, че митническата стойност следва да бъде определена по чл. 35, ал. 1 ЗМ, преди да бъде взето окончателното решение, като не са уведомили "Глобъл Транс Лоджистик" ООД за мотивите, на които се основават съмненията. Няма данни и за дадена реална възможност на дружеството да отговори. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти - конкретно в случая, защо са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 29, § 1 от МК и чл. 35, ал. 1 ЗМ, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Липсата на мотиви безспорно е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. Отделно от това, административният съд е изложил и мотиви по същество на спора, като е приел, че по делото са налице доказателства, които доказват по безспорен начин, че декларираната от дружеството митническа стойност е договорената цена на стоките по смисъла на чл. 29 от Регламент № 2913/92 на Съвета. По делото са представени договор за международна продажба на стоки, сключен между "Глобъл Транс Лоджистик" ООД и турския продавач, който договор е рамков във връзка с износна митническа декларация № 10341300ЕХ416135 от 31.08.2010 г., фактури № 142556 и № 142557, дневник за покупките за м. 10.2010 г., извлечение от счетоводна сметка "Доставчици" и счетоводна сметка "Стоки" на жалбоподателя за м. 10.2010 г., разходни касови ордери - общо 6 бр. за плащане на цената, уведомление от страна на продавача за получаване на суми по посочените фактури, придружаващи спорните стоки. При съвкупната преценка на тези доказателства и предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства, включително и такива по линия на международното сътрудничество, че цената на процесните стоки е занижена, се налага изводът, че определянето на нова митническа стойност на процесните стоки с оспореното митническо решение е незаконосъобразно. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в доказания размер от 150 лв., съобразно представените доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,