Решение № 17545 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2019 г.

Решение № 17545 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 2153 от 22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2608 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2018 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на М. Шишков обезщетение в размер на 2550 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора - [населено място] в периода от 05.09.2013 г. до 15.03.2017 г. като следствие на неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода за посочения период, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на чист въздух и проветрение в него, постоянен достъп в денонощието до санитарен възел и течаща вода, ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Шиков сума в размер на 10, 00 лв. за сторените от него разноски за държавна такса, както и по отношение на неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта, с която предявеният от Балабанов иск е отхвърлен в останалата част за разликата от 2550, лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, които са от съществено значение за решаването на правния спор. Изразява се становище, че по делото не били установени обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 3 от Конвенцията, като не са изложени мотиви. Освен това, не е съобразен факта, че по отношение на доводите свързани с жилищната площ, задължението за администрацията възниква с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИН, която влиза в сила от 01.01.2019 г. Съдът не е съобразил, че през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички лица поради това, че помещенията са отворени, тоест установеното по делото отношение към лицето (ползването на кофи) не било през цялото денонощие. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Обръща внимание, че не били ангажирани доказателства от Шишков за изпитваните притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Не били доказани вреди по делото, както и причинно – следствената връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. При условията на евентуалност се възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение. Поддържа се становище, че съдът не е изложил мотиви, при съобразяването на които е определил размера на присъденото обезщетение. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и алтернативно, моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт Николова, която поддържа жалбата, а по същество иска да бъде уважена. Ответникът – М. Шишков не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че искът е недоказан, не може да се презюмира вреда, когато не е установено конкретно незаконосъобразно действие, липсват мотиви в съдебното решение във връзка с обсъждане на доказателствата и размера на обезщетението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Бургас е разгледал предявения от Шишков срещу ГД "ИН" иск за заплащане на обезщетение за периода 05.09.2013 г. - 15.03.2017 г. заради претърпените от него неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за присъждане на сумата до окончателното й изплащане, настъпили вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място] за посочения период, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на чист въздух и проветрение в него, постоянен достъп в денонощието до санитарен възел и течаща вода, храната била нискокалорична и недостатъчна и еднообразна Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Шишков заради причинените му неимуществени вреди за частично основателен, поради което го уважил до размера на 2550 лв. за периода 05.09.2013 г. – 15.03.2017 г., в която част решението му е предмет на касационна проверка.. Съдът е приел за установени и доказани твърденията на Шишков по отношение състоянието и площта на спалните помещения, в които бил настанен в исковия период – по отношение на пренаселеността, липсата на санитарен възел и течаща вода, недостатъчната осветеност и проветреност. Твърденията на лицето съдът приел, че се потвърждават и от констатациите в доклада на КПИ от посещението в Затвора – [населено място]. Като съобразил разпределението на доказателствената тежест в производството, съдът приел, че ГД "ИН" не е представил доказателства за осигуряване на Шишков приемливи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – [населено място] за периода 05.03.2013 г. – 15.03.2017 г. Съдът взел предвид практиката на Съда по правата на човека и направил извод, че установените по делото условия, в които Шишков изтърпявал наказанието лишаване от свобода са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съдът се мотивирал, че успешно проведеното по делото доказване на предпоставката по чл. 284, ал. 5, във вр. с ал. 1 ЗИНЗС – нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС налага извод, че за Шишков са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в установените неблагоприятни битови условия в Затвора – [населено място]. За да определи обезщетението в размер на 2250 лв. за периода 05.03.2013 г. – 15.03.2017 г., съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и взел предвид характера на вредите, продължителността от време, през който са търпени от Шишков. Предвид изхода спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, осъдил ГД "ИН" да му заплати 10, 00 лв. за сторените разноски за държавна такса. Въпреки частичната основателност на предявената искова претенция, съдът не присъдил на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение, като се обосновал, че чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В обжалваната част решението е валидно и допустимо. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е подробно мотивирано с направен анализ на съдебната практика на ЕСПЧ и на практиката на ВАС и ВКС по подобни казуси. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Бургас е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Шишков искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора – [населено място] и неосигуреното медицинско обслужване. Безспорно по делото са установени твърденията на лицето, че за периода, за който искът му е уважен той е бил в постоянно унизително положение поради хигиенно – битовите условия и недостатъчната жилищна площ. При това съдът е определил по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД размера на присъденото обезщетение, който извод се споделя от настоящия състав. При определяне на размера съдът е взел предвид, че в исковия период Шишков повече от 6 месеца е полагал труд извън рамките на затвора т. е пребивавал е в друга среда, поради което преценявайки приложението на чл. 52 от ЗЗД е определил размера на обезщетението. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Шишков вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в Затвора - [населено място] по време на престоя му там за исковия период. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Шишков във връзка с условията в Затвора – [населено място] и във връзка с лошите условия в затвора [населено място] надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места, поради което изложените от касационния жалбоподател възражения в тази насока се приемат за неоснователни. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, недоброто осветление и нейните размери, са причинили дискомфорт и неудобства за Шишков, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Той е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Бургас като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилно съдът се е позовал на посочената разпоредба и е приел, че със събраните доказателства писмени и гласни, твърдените факти са доказани, още повече, че касатора не е представил други доказателства, които да доведат до изводи различни от направените от първата не съдебна инстанция. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са твърденията на ГД "ИН", че съдът не е изложил мотивите, които са му дали основание да присъди определеното обезщетение в размер на 2250 лв. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Балабанов, първоинстанционният съд е определил обезщетение в посочения размер за периода повече от 3 години и половина който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение е съобразен характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, и отражението им върху интензитета на вредните последици. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Шишков неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение с решението, предмет на контрол в обжалваната част, е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Шишков, без да доведе до обогатяването му. Решението е правилно и в частта за разноските. При постановяването му съдът правилно е взел предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС и е отчел, че дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдържанието на посочените разпоредби дава основание да се направи извод, че законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Такова е предвидено с изменението на ЗОДОВ с ДВ. бр. 94/2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение