Решение № 9781 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4462/2009 г.

Решение № 9781 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4462/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Ивайло Наумов - адвокат от САК моли да бъде отменено решение от 3.12.2008 г. по адм. д. № 4886/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 22042080009792/24.4.2008 г. и е върната преписката на ТД-София за ново произнасяне като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде изменен акта за регистрация като се приеме, че е за доброволна регистрация по чл. 100 ал. 1 ЗДДС. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за регистрация по ЗДДС № 22042080009792/24.4.2008 г. и е върната преписката на ТД-София за ново произнасяне. В мотивите си съдът е приел, че акта е издаден на основание чл. 96 ал. 1 ЗДДС - за задължителна регистрация, тъй като органът по приходите е приел, че са налице основания за това - облагаем оборот 50 982лв към 31.8.2007 г., въпреки че производството е започнало по молба от 15.4.2008 г. на касатора за доброволна регистрация по ЗДДС на основание чл. 100 ал. 1 ЗДДС. Актът е връчен на касатора на 7.5.2008 г. Съдът е приел, че в периода 12.5.2007 г. - 19.12.2007 г. на основание решение № 7/23.4.2007 г. на Конституционния съд от чл. 3 ЗДДС е отпаднал текстът "както и упражняването на свободна професия, включително и частен съдебен изпълнител и нотариус" и в този период няма законно основание за лицата, упражняващи свободни професии да бъдат регистрирани по ЗДДС. В този смисъл тълк. р. № 3/6.6.2008 г. на ВАС. Съдът е приел също, че по чл. 130 ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на изпълнителната власт. Приел е също, че неправилно в акта е прието, че са налице условия за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.8.2007 г., отменил е акта и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов акт за регистрация, тъй като въпросът не може да бъде решен по същество от съда. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти е направил обоснован правен извод за липса на основание за задължителна регистрация на касатора по ЗДДС. Видно от преписката за периода 19.12.2007 г. - 31.3.2008 г. облагаемият оборот е 35 107лв и не са налице основанията по чл. 96 ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация на Наумов. Неправилно съдът е приел, че искането на касатора регистрацията да бъде извършена на предявеното основание - чл. 100 ал. 1 ЗДДС не може да бъде изпълнено, ако не бъде отменен неправилният акт за задължителна регистрация по чл. 96 ал. 1 ЗДДС. Регистрацията предвид чл. 83 ДОПК се извършва чрез вписване в специален регистър, което не може да бъде извършено от съда. По чл. 103 ал. 1 ЗДДС за дата на регистрацията се смята датата на връчване на акта - 7.5.2008 г. Съдът като е отменил акта застрашава формирани права и задължения на касатора по приложението на ЗДДС от датата на регистрацията му до отмяната на акта. Наумов е поискал да бъде изменен актът за регистрация, като бъде прието за установено, че не са налице условия за задължителна регистрация за него и регистрацията му да бъде извършена на основание чл. 100 ал. 1 ЗДДС. Така направеното искане представлява искане за изменение на основанието на акта за регистрация, което е допустимо по чл. 160 ал. 1 ДОПК. Няма пречки съдът да измени акта за регистрация само по основание за извършването й и да върне преписката на органа по приходите за отбелязване на изменението в регистрите. Решението като неправилно без частта за разноските следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на акта за регистрация по основание, като акта да се счита издаден на основание чл. 100 ал. 1 ЗДДС. Преписката следва да се върне на органа по приходите за вписване на изменението в регистъра по ЗДДС. По изложените съображения и на основание чл. 212 ал. 2 и чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,