Решение № 1163 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2016 г.

Решение № 1163 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Д. ПГ" ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. Д. А., против решение № 38 от 16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 208/2015 г. по описа на Административен съд Я., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/4355 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, както и е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие разноски по делото в размер на 800 лв. В касационната жалба са развити доводи, за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е стигнал до извода, че заявените от него парцели с № № 57409-202-1-5 и 57409-202-1-4 са недопустими за подпомагане по мярка НР2. Процесуалният защитник заявява, че до момента на обжалване на процесното уведомително писмо, доверителят му не е имал възможност да обжалва направените констатации, т. к до този момент не е имал валиден за обжалване административен акт. Ответникът - зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Д. Б., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда, да потвърди оспореното решение. Направено е искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е установено по несъмнен начин, че ДФ "Земеделие" -Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Система за идентифициране на земеделските парцели /СИЗП/. Отделно от това е била извършена теренна проверка на парцелите по СЕПП, която е установила, че част от тях са негодни за обработка, което е потвърдено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Установен е и фактът, че заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на МЗХ за одобряване на СИЗП за кампания 2014 г., не е била оспорена от жалбоподателя и е влезнала в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането ? е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-280-2600/4355 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която са наложени санкции върху поисканите суми. В жалбата пред първоинстанционния съд се твърди, че процесното УП е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и не е спазена установената форма. Твърди се, че в процесния административен акт липсват фактически основания за това, че парцелите са недопустими за подпомагане. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление с УИН 28/110614/70833 до ДФ "Земеделие" - РА, като е поискал подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и Агроекологични плащания (АЕП). Приложена е и Таблица за използваните парцели 2014 г., от която е видно, че са заявени за подпомагане по различните мерки общо 38 парцела, находящи се в землищата на селата П. и А.. При подаването на заявлението е била извършена автоматична проверка на въведените данни, като от приложената разпечатка се установява, че още тогава са констатирани несъответствия, които са както следва: част от БЗС-тата над 0,05 дка излизат извън площите, подходящи за подпомагане: за 57409-27-13/0.72529 ха, 57409-591-1/0.01903 ха, 57409-27-16/0.0353 ха, 57409-202-1/0.02425 ха, 57409-590-1/0.13325 ха, 57409-27-14/0.72164 ха, 57409-592-1/0.04747 ха, 57409-27-18/0.70312 ха, 00343-70-4/3.62731 ха и 57409-27-12/0.07182 ха; част от фермерските блокове, а именно БЗС-та 57409-590-1, 57409-202-1, 57409-27-18, 57409-592-1 и 57409-591-1 са без физически блок, както и това, че парцели с № № 57409-202-1-5/3.06 ха и 57409-202-1-4/4.05 ха излизат извън площите, подходящи за подпомагане за НР2. Видно от положения подпис, земеделският производител е бил запознат с резултатите от тази проверка. С. З. № РД-09-807 от 05.12.2014 г., издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. В т. IV от заповедта, министърът е определил едномесечен срок от уведомяването, за подаване на възражения от земеделските стопани за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой ПДЗС. П. постъпили възражения, Областните дирекции "Земеделие" са задължени да извършат необходимите проверки на физически блокове с оглед включването или невключването на определи площи в слоя ПДЗС. Касационният жалбоподател се е възползвал от тази възможност и е подал възражение чрез областна дирекция "Земеделие" в гр. Я. по отношение само на два от имотите с № № 57409-27-14 и 57409-27-18 в землище П.. От приложената по делото административна преписка се установява, че на 16.09.2014 г. в землище П. е направена специализирана теренна проверка на физически блок (ФБ) 57409-27, зает с орехови и бадемови насаждения, в който попадат и 8 бр. от заявените за подпомагане от земеделския производител парцелите, декларирани по СЕПП от жалбоподателя, а именно: 57409-27-12-1, 57409-27-13-1, 57409-27-14-1, 57409-27-15-1, 57409-27-16-1, 57409-27-17-1, 57409-27-18-1 и 57409-27-19-1. Във връзка с възражението и извършената теренна проверка оспорващият е уведомен за резултатите с писмо изх. № 70-2599 от 29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, от което става ясно, че възражението му е частично уважено. Тези корекции са отразени и в оспореното уведомително писмо. С. З. № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г. В заповедта изрично е отразено, че актуализирането на слоя за относимата кампания се извършва чрез отразяване на резултатите от теренните проверки и след разглеждане на подадените възражения. В резултат на така проведеното административно производство е издадено оспореното Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/4355 от 27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по СЕПП е оторизирана сума в размер 32184,30 лева от поисканите 34173,84 лева; по СПП е оторизирана цялата сума в размер на 3987 лева, а по НР2 сумата от 3777,48 от поисканите 7148,06 лева. За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение изцяло съвпада с направените от административния орган констатации, послужили му като фактически основания за издаване на административния акт. Заключението на вещото лице потвърждава, че декларираните от дружеството-жалбоподател площи, за които е налице отказ, действително са недопустими за подпомагане по СЕПП и по НР2, тъй като попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" или са такива, които не се стопанисват. С оспореното в настоящото производство решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Д. ПГ" ЕООД против процесното уведомително писмо и предвид изхода на делото дружеството е осъдено да заплати на ответната страна сторени разноски по делото в размер на 800 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на когото със Заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съдът е приел, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма, като в него се съдържат фактическите и правни основания за издаването му и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г., първоинстанционният съд е счел, че попадането на една площ в някое от землищата, включени в приложение № 1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, не е достатъчно условие за отпускане на финансова помощ, тъй като видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от цитираната Наредба № 11, финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2. Въз основа на така установената фактическа обстановка, приобщения по делото доказателствен материал и изготвеното заключение на вещото лице съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя възражението за необоснованост на оспореното решение. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Обосновано административният съд е кредитирал приетото и неоспорено заключението на вещото лице, което напълно е потвърдило констатациите на административния орган относно недопустимите за подпомагане площи. Видно от заключението на вещото лице общият размер на заявената за подпомагане от жалбоподателя площ по СЕПП е 113,55 ха, установената допустима площ е 112 ха, а наддекларираната площ е 1,55 ха, което в проценти е 1,38%, поради което основателно е решеното, че щом процентите наддеклариране са до 3% и до 2 ха, размерът на санкционираната част се равнява на нула и се отказва подпомагане само за размера на наддеклариранат площ, съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Тези изчисления напълно потвърждават определените от административния орган като недопустими за подпомагане площи, заявени от жалбоподателя. От уведомителното писмо става ясно, че отказаното частично плащане по СЕПП е на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой ПДЗС за 2014 г. Правилно са изчислени и намаленията по НР2, където от общо заявените 55.16 ха, 8.65 ха попадат извън специализирания слой ПДЗС. П. на наддеклариране в този случай е изчислен на 18,6 %, поради което основателно е решеното, че щом същият е над 3% и до 20%, размерът на санкционираната част е равна на удвоения размер на наддеклариранат площ, съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Вещото лице е категорично, че при извършената справка в централното управление на ДФ "Земеделие" - РА е констатирал пълно съответствие с данните, вписани в таблиците към процесното уведомително писмо. Заключението на ВЛ е прието от съда и не е оспорено от дружеството-жалбоподател. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че парцелите с № № 57409-202-1-5 и 57409-202-1-4 не са допустими за подпомагане по мярка НР2. В настоящия случай още при подаване на заявлението е извършената административна проверка, при която е установено, че тези два парцела излизат извън площите, подходящи за подпомагане за НР2. Видно от положения подпис земеделският производител е запозната с резултатите от автоматичната проверка на въведените данни. Въпреки че оспорващият се е възползвал от предоставената му възможност да подаде възражение за невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой ПДЗС, за тези два парцела той не е възразил. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и това, че с подаденото възражение жалбоподателят е оспорил само парцели с № № 57409-27-14-1 и 57409-27-18-1 във връзка, с които е извършена теренна проверка на ФБ 57409-27, констатациите от която са отразени в Протокол № YMB-3-GM-14396/04.11.2014 г. и същите са съобщени на земеделския производител с Писмо изх. № 70-2599/29.05.2015 г. С това писмо жалбоподателя е информиран и за правото му да обжалва Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", поради което настоящият състав намира за неоснователно твърдението на процесуалният представител, че до момента в който е оспорил процесното уведомително писмо, доверителят му не е имал възможност да обжалва направените констатации, тъй като не е имал валиден за обжалване административен акт. Няма данни, и не се твърди тази заповед да е обжалвана. Предвид изложеното оспореното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 ( нова - ДВ бр. 84 от 2016 г., в сила от 25.10.2016 г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение