Решение № 7113 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2011 г.

Решение № 7113 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хера Агро" ЕООД със седалище гр. Пловдив срещу решение № 1635 от 26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 752 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - община Шумен, не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявените кумулативно съединени искове на "Хера Агро" ЕООД - гр. Пловдив, срещу община Шумен за сумата 9766 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, преки и непосредствени последици от прогласена нищожност на договори за покупко-продажба на поземлени имоти и отмяна на съставени за тези имоти нотариални актове, подробно описани в решение № 307 от 17.04.2008 г., постановено по гр. дело № 2000 от 2007 г. по описа на Шуменския районен съд. Съображенията за това са били, че ищецът не е доказал сочените от него вреди да са последица от неправомерни действия на администрацията на община Шумен. Съдът е приел, че издаденото удостоверение за наследници от кметския наместник на с. Кладенец, Шуменска област, е било с неверни обстоятелства, за което е била постановена и присъда по приложеното НОХД № 1081 от 2008 г. на Шуменския районен съд по отношение на това физическо лица. Направен е извод, че при наличие на извършено престъпление не може да бъде ангажирана отговорността на административния орган. Като краен резултат решението е правилно, но по съображения, различни от изложените в мотивите му. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. От изложеното дотук следва да се направи изводът, че ЗОДОВ е един специален закон, който се прилага само в случаите, когато за страната на съществува друг правен ред за обезщетяването й. В конкретния случай това изискване не е налице. Това е така, защото за ищеца е налице възможност да претендира сумите, сочени от него като претърпени имуществени вреди, на друго правно основание - чл. 34 ЗЗД. Съгласно този текст, когато договор бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. При тази правна възможност явно претендираната като обезщетение цена, която ищецът е заплатил на друго физическо лице по прогласения за нищожен договор, не може да бъде търсена като обезщетение по реда на ЗОДОВ, след като законодателят е предоставил друга правна възможност да получи обратно това, което е заплатил. Следователно в конкретния случай не е налице причинна връзка между невярно издаденото удостоверение за наследници от кметството на с. Кладенец, Шуменска област, и твърдените вреди, изразяващи се в платена цена на имоти, за които договорите са били прогласени за нищожни. Това е така, защото същите могат да бъдат репарирани по посочения по-горе ред, а не могат да се търсят по специалния ред на ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,