Решение № 4678 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, чрез експерт с юридическа правоспособност Д. Русева, срещу решение 7134 от 21.11.2023 година на Административен съд - София-град по адм. дело 8048/2023 година, с което е отменено негово решение РД-02-16-1466 от 28.07.2023 година (в решението е допусната техническа грешка), с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен с Р. Григоров 17 ЕООД. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира изводите на съда, че вместо да проведе производство по реда на чл. 70 и сл. от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), органът бил провел друго неприложимо в конкретната хипотеза едностранно прекратяване на административния договор, три години след неговото изпълнение и след извършено еднократно плащане на безвъзмездна финансова помощ (БФП), за несъстоятелни. Сочи, че на основание чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ правото на органа да прекрати едностранно договора не било обвързано с определен срок и целяло предотвратяването или отстраняването на тежки последици за обществения интерес. Независимо от обстоятелството, че проектното предложение на кандидата е било одобрено и административният договор е бил сключен, не се променял фактът на недопустимост на финансирането, тъй като сключването на договора не могло да санира изначалната недопустимост и да преодолее разпоредбите на българското и европейското законодателство. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който жалбата на Р. Григоров 17 ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът, Р. Григоров 17 ЕООД, чрез адв. С. Колев по съображения изложени в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Р. Григоров 17 ЕООД, [ЕИК], гр. София, срещу решение РД-02-16-1466 от 28.07.2023 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 година, с което е прекратен административен договор за предоставяне на БФП BG16RFOP002-2.073-19840-С01, сключен по процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", с бенефициер Р. Григоров 17 ЕООД, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставянето на помощта, на основание чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът намира за вярна констатацията на РУО, че Р. Григоров 17 ЕООД извършва икономическа дейност по КИД 2008 с код 47.11, но счита за неправилен извода, че дружеството не е допустим кандидат за финансиране по процедурата. Сочи, че такъв извод не следвал от съдържанието на утвърдените от РУО Условия за кандидатстване и в частност правилата за допустимост на кандидатите. Видно от тях било, че код 47.11 по КИД 2008 не фигурира сред изброените в т.11.2, подточка 2 недопустими сектори, от което следвало, че декларираната от кандидата икономическа дейност не съставлявала условие за неговата допустимост. На следващо място намира, че РУО е смесил критериите за допустимост на кандидатите с тези за допустимост на разходите. Изводът за недопустимост на разходите се основавал единствено на декларирания код по КИД-2008 на дружеството, което извършвало освен търговия на тютюневи изделия, но и търговия с хранителни продукти и напитки. Според административния съд по делото липсвали данни, а и органът не бил изследвал какъв е делът от приходите по всяка една от тези дейности, доколкото получената БФП била използвана основно за покриване на постоянни (режийни) разходи наем на търговско помещение, режийни разходи и възнаграждения на персонала, които съгласно т.14.2, подт.1 били допустими разходи. Мотивиран е извод, че в случая не била извършена дължимата от органа преценка за допустимост на разходите, вместо това РУО директно е пристъпил към прекратяване на договора. На последно място е прието, че с оспореното решение на РУО се целяло възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, но не било отчетно, че съгласно действащата разпоредба на чл.35, ал.3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 година в случаите на недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума, управляващият орган отчитал вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл.62 Закона за публичните финанси по реда на чл.166, ал.2 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Този ред не бил спазен, а точно към него насочвали делегираните на издателя на акта правомощия да провежда производства по издаване на АУПДВ по отношение на бенефициери по ОПИК за недължимо платени или надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени суми по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК. Налице било извършено от РУО смесване на производството по прекратяване на административния договор по ЗУСЕФСУ с това по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. По изложените съображения съдът е намерил решението РУО за незаконосъобразно и като такова го е отменил. Решението е неправилно. За да постанови настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобрази следното: Между РУО на ОПИК 2014-2020 година и Р. Григоров 17 ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на БФП ВG16RFOР002-2.073-19840-С01 по процедура ВG16RFOР002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 , въз основа на одобрен за финансиране проект с размер на БФП - 10 000 лв. съгласно одобрения бюджет. С писмо с изх. 26-Б-421 от 24.03.2023 година Р. Григоров 17 ЕООД е уведомен за инициираната процедура по прекратяване на административния договор за предоставяне на БФП, стартирала по повод на извършена допълнителна последваща проверка, спрямо бенефициерите на етап мониторинг на изпълнението по сключените договори за предоставяне на БФП, в т.ч. и договорът сключен с Р. Григоров 17 ЕООД. При проверката се установило, че бенефициерът упражнява икономическа дейност за 2019 г. с код по КИД-2008 на НСИ 47.11 "Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия", а според нормата на чл.3, ал.3, б. в) от Регламент (ЕС) 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта Инвестиции за растеж и работни места , и за отмяна на Регламент (ЕО) 1080/2006, ЕФРР не предоставя подкрепа за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Органът е намерил, че съобразно приложимите в процедурата Условия за кандидатстване, разходите по изпълнявания от бенефициера проект са недопустими, тъй като не съответстват на условията на чл.57, ал.1, т.1 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е извод за недопустимост на бенефициера по провежданата процедура и доколкото му е изплатена финансова помощ от 10 000 лв., то е налице основание за прекратяване на административен договор съгласно разпоредбата на чл.39, ал. 5 ЗУСЕФСУ. На основание чл.26, ал.1 и чл.34, ал.3 АПК на бенефициера е предоставен срок за представяне на възражения. Бенефициерът е депозирал възражение, което е разгледано и отхвърлено от ръководителя на УО с процесното решение РД-02-16-1466 от 28.07.2023 година за прекратяване на договора. Направен е извод за недопустимост на разходите, тъй като не съответстват на условията на чл.57, ал.1, т.1 ЗУСЕФСУ, поради установената недопустимост на бенефициера. Ръководителят на УО е счел, че са налице предпоставките за визираната в разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ специална цел да отстрани тежки последици за обществения интерес, тъй като договорът се изпълнявал от недопустим бенефициер и вложената инвестиция е компрометирана до степен на тежко увреждане на обществения интерес. Чрез извършените плащания в общ размер на 10 000 лева било допуснато нарушение на чл. 4, ал.1 ЗУСЕФСУ, съгласно който финансовата помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3. ал.2. Прекратяването на договора било с цел установяване и възстановяване на недължимо платена сума по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/2018). По изложените съображения, органът е издал оспореният пред първоинстанционния съд административен акт. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Касаторът не релевира конкретни възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При прилагане на правилото на чл. 218, ал. 2 АПК и липса на задължение за служебно произнасяне за пороци от процесуално естество, общото възражение за допуснати такива е неоснователно. Страните не спорят в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на формата му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл.221, ал.2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. По делото не е спорно, че бенефициерът е заявил, че упражнява икономическа дейност за 2019 г., по КИД-2008 на НСИ 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия , като е уточнил, че част от прихода на фирмата е свързан с търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с тютюневи изделия. По аргумент от чл.1, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Приложената в случая процедура чрез подбор на проектни предложения е една от разписаните в чл.25, ал.1 ЗУСЕФСУ разновидности на производствата по предоставяне на БФП. В чл.26, ал.1 с.з. е посочено, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т.14.2. Допустими разходи от Условията за кандидатстване и изпълнение на процедурата, допустимите разходи следва да са извършени законосъобразно и не трябва да противоречат на правилата, описани в Регламент (ЕС) 1301/2013 Европейския парламент и Съвета. Според т.11.1 Критерии за допустимост на кандидатите УО разполага с възможността по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства в случай, че след проверката се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва. Именно в рамките на такава проверка се е установило, че извършваната от бенефициера дейност е извън обхвата на допустимите за финансиране от ЕФРР. Упражняваната от дружеството дейност, а именно търговия с тютюневи изделия, не попада в обхвата на допустимите за финансиране дейности. Това е така тъй като същата е изрично изключена съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3, б. в от Регламент (ЕС) 1301/2013 Европейския парламент и Съвета, според която ЕФРР не предоставя подкрепа за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция чл.29, ал.1, т.1 и 2 ЗУСЕФСУ. Несъответстващите на императивните условия за допустимост кандидати, предпоставят отрицателно по резултата си волеизявление на ръководителя на УО по заявеното с проектното предложение искане за предоставяне на финансова подкрепа. Поради което в рамките на това съкратено производство органът не изследва какъв дял от дейността на кандидата е допустима за финансиране, още повече, че в процесия случай бенефициерът е заявил, че част от прихода на фирмата е свързан с търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с тютюневи изделия. Както вече бе посочено основанията за прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са разписани в чл.39 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ оправомощава ръководителя на управляващия орган да прекрати едностранно административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ при наличието на специална цел да предотврати или да отстрани тежки последици за обществения интерес. Нарушението или обективния юридически факт, или неизпълнението на задължението по договора, за да е с тежки последици за обществения интерес следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т.е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейната разходване съобразно поставените цели на проекта. Във всички случаи обаче органът следва да установи нарушаване или застрашаване на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза. В такова нарушаване със сочените правни последици е обосновано именно от изначалната недопустимост на бенефициера, с оглед упражняваната от него дейност, която се явява недопустима за финансиране. Доколкото разпоредбата на чл.3, ал.3, б. в от Регламент (ЕС) 1301/2013 Европейския парламент и Съвета, не допуска предоставяне на подкрепа от ЕФРР за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия, то предоставената на бенефициера помощ е в нарушение на нормата на чл.4, ал.1 ЗУСЕФСУ, според която безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при условията, определени в тях. С оглед изложеното обоснован е изводът на ръководителя на УО, че с предоставянето на процесната БПФ е изразходван обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта, което обосновава извод за разходването й извън определеното за същата направление, съответно цел, чрез необосновано облагодетелстване на недопустим за финансиране икономически субект. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Достигайки до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер по 100 (сто) лева за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение