Решение № 11770 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. В., подадена чрез адв. Христов, против Решение 298 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. 249/2023 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане 016500/4803/16.11.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения акт. Ответникът заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София чрез юрк. Йорданова изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представено писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11, "биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане 016500/4803/16.11.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква б и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК и чл.165 и чл.166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП по отношение на Н. В. В. е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично пчеларство за кампании 2020 г. , 2021 г., 2022 г. във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 05/220620/16140 за кампания 2020 г., заявление с УИН 05/240621/19354 за Кампания 2021 и заявление с УИН 05/030622/21849 за Кампания 2022 в размер на 12 431,06 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Н. В. В. е бил одобрен за участие по мярка 11, "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. направление Биологично пчеларство като за кампании 2020 г. , 2021 г., 2022 г. му е изплатена сумата от 31 077.66 лв. С писмо изх. 01-6500/4803 от 18.10.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 г. е установено, че В. не е подал заявление за плащане по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично земеделие" през Кампания 2023 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е обсъдил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 4 от 24.02.2015 г. Приел е за установено, че Н. В. В. не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2023. Съдът е обосновал извод, че в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., В. не е изпълнявал задължението си в изискуемия петгодишен период по биологичните дейности в направление "Биологично пчеларство". На следващо място съдът е посочил, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент предвид което правилно административният орган с разпоредил възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ в размер на 12 431,06 лв. Административният съд е счел, че в случая не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства съгласно §, 1, т. 9 от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г., при наличието на които, за жалбоподателя би била приложима нормата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата. Твърденията за сериозно заболяване на жалбоподателя, поради което същият не е могъл да продължи участието си по мярка 11 обосновано с приложени амбулаторен лист от 15.12.2022 г. и резултат от извършено специализирано медицинско изследване от същата дата са счетени за неотносими към приема на заявления за плащане по процесната мярка за Кампания 2023, чиято начална дата е 04.05.2023 г., съгласно Заповед РД09-490/03.05.2023 г. на Министъра на земеделието. Съдът е обосновал извод, че твърдените здравословни проблеми, не са свързани с "дългосрочна професионална нетрудоспособност", и не са измежду обстоятелствата, които могат да бъдат признати за "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства". Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са основани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован е направения извод, че оспорения АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователен е основният довод в касационната жалба, че административният съд не е съобразил, че в акта за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане е посочен И. А. С., като лице, по чието заявление са извършени задължителните проверки, въз основа на които е издаден процесният административен акт. От административната преписка и от доказателствата по делото непротиворечиво се установява, че административните проверки са извършени по отношение на Н. В. В. с УРН [номер]. Еднократното изписване на името И. А. С. в административния акт представлява техническа грешка, която не води до създаване на неяснота и противоречие относно фактическите установявания и волята на административния орган. На следващо място безспорно установено е, че Н. В. В. не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично пчеларство" през кампания 2023. Правилни са изводите на решаващият състав на административният съд, че е налице неизпълнение на задълженията в изискуемия петгодишен период по биологичните дейности в направление "Биологично пчеларство в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., което в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата е основание за прекратяване на поетият ангажимент. Правилно е прието от съда и, че в случая не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства съгласно §, 1, т. 9 от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г., при наличието на които, за жалбоподателя би била приложима нормата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата. Съобразно §.1, т. 9 от Наредбата в съответната редакция форсмажорни или изключителни обстоятелства са: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Представените амбулаторен лист от 15.12.2022 г. и резултат от извършено специализирано медицинско изследване от същата дата не обосновават наличие на "дългосрочна професионална нетрудоспособност", поради което не може да се приеме, че са налице "форсмажорни или изключителни обстоятелства". Правилен е и извода на първоинстанционният съд относно определения размер на публичното държавно вземане на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба 4/24.02.2015 г. Установено е от съда, че общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента е в размер на 31 077,66 лв. Доколкото ангажиментът е прекратен за 2023 г., която се явява четвърта година, съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба 4/24.02.2015 г. подлежащата на възстановяване сума правилно е определена в размер на 40 % от получената финансова помощ, а именно 12 431,06 лв. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение