Решение № 4481 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2017 г.

Решение № 4481 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на зам. -кмета по териториално развитие на община П. и на Н. Д. К. срещу Решение № 548/7.12.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 393/2016 г., с което е обявена нищожността на Заповед № РД-12-220/13.04.2016 г. на зам. -кмета на общината.

Н. Д. К. е на становище за основателност на жалбата на административния орган, ответникът Ц. К. К. оспорва и двете жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Със заповедта е разпоредено на Кунов да "премахне пристройката към жилищната сграда" (т. 1) и да "преработи плътната ограда като я приведе в съответствие с чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ" (т. 2).

1. Правилен от материалноправна страна е изводът на първоинстанционния съд относно тежестта на пороците на административния акт, а резултатът от съдебния контрол е съответен на тях.

а. Разпоредителната част на заповедта не съдържа надлежна индивидуализация на възложените на адресата й задължения в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Строежите не са описани по начин, позволяващ еднозначното им отграничаване с конкретно местоположение, размери, предназначението на пристройката и ситуирането й спрямо определена основна сграда; дори не е посочен поземленият имот, в който се намират.

Нареденото "преработване" на оградата не е тъждествено на уредено от ЗУТ правомощие на кмета на общината, нито заповедта се позовава на друг негов източник. Вероятно органът е имал предвид частично премахване на строежа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ до допустимите без строително разрешително за оградите параметри по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ.

б. Неспазването на изискването към формата на заповедта обуславя едновременно и колизия с материалния закон поради неопределеността на самото съдържание на установеното с административния акт правоотношение (чл. 146, т. 2 и 4 АПК). Основанието тези нарушения да се квалифицират като водещи до нищожността на заповедта се корени в неизпълняемостта й по начина на формулиране на обективираното с нея волеизявление. При невъзможността за изпълнението на акта, той по хипотеза не би могъл да предизвика и правните последици, към които е насочен.

1. Доводът за индивидуализацията на обектите в констативните актове, въз основа на които е издадена заповедта, както и в мотивите й, е неотносим към правилността на преценката за нейната валидност. На изпълнение подлежи единствено разпоредителната част на административния акт, тъй като именно тя определя обективните предели на породените за адресата на изпълнителното основание задължения - чл. 267 и чл. 268, т. 1 вр. чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение