Решение № 6066 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3288/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. Т., чрез пълномощник адв. А. Николова, против решение № 5336 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 560/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1041/19.05.2025 г. на кмета на община Пазарджик. В касационната жалба се поддържат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът е формирал фактическите си изводи в противоречие със събраните доказателства, като е игнорирал доказателствената сила на представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация и е приел без доказателства, че процесният строеж е различен от обекта, за който са издадени строителните книжа. Претендира разноски за две инстанции за заплатени държавни такси. Ответникът – кметът на община Пазарджик, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. А. Т. срещу заповед № 1041 от 19.05.2025 г. на кмета на община Пазарджик, с която е разпоредена забрана на достъпа и ползването на строеж: „Зала за събития и концерти“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.508.786, УПИ VI-253, за производствена дейност (нов номер УПИ VI-786, за производствена дейност, търговия и услуги), в квартал 3 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: [улица], гр. Пазарджик. Със заповедта е наредено и прекъсване на захранването с електрическа енергия на строежа. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна. По същество съдът е възприел становището на административния орган, че процесният строеж „Зала за събития и концерти“ се ползва без надлежно разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ. Счел е, представените от жалбоподателката разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация за неотносими към процесния обект, като е приел, че същите касаят друг, вече премахнат строеж, на чието място впоследствие е изградена процесната „Зала за събития и концерти“. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че за процесния строеж липсват валидни строителни книжа и удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което са налице предпоставките на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за забрана на достъпа и ползването му. Приел е още, че не е налице и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като забраната за ползване представлява пряко предвидена в закона принудителна административна мярка, насочена към защита на обществения интерес и безопасността при ползване на строежите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В производството пред първоинстанционния съд касаторът е представил разрешение за строеж № 53/01.03.2016 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 25/15.02.2017 г., издадени от главния архитект на община Пазарджик. Административният съд е приел, че тези документи се отнасят до различен строеж, който впоследствие е бил премахнат, а на негово място е изграден процесният обект „Зала за събития и концерти“.. Настоящият съдебен състав намира този извод за необоснован и постановен при неизяснена фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав приема, че административният съд неправилно е игнорирал доказателствената сила на удостоверението за въвеждане в експлоатация, представляващо официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти до доказване на противното. По делото не са събрани категорични доказателства относно твърдяното премахване на първоначалния строеж. Не са представени актове за премахване, строителни книжа за нов строеж, данни за извършване на ново строителство, нито експертни заключения, които да установяват липса на идентичност между строежа по представените строителни книжа и процесния обект. Въпреки наличието на спор относно идентичността на строежа, първоинстанционният съд не е назначил съдебно-техническа експертиза, а е формирал фактическите си изводи единствено въз основа на твърденията на административния орган и част от приложената документация. Това е в противоречие с принципа за служебното начало по чл. 9 АПК и задължението на съда да установи обективната истина чрез събиране на всички относими доказателства. Спорът относно идентичността на строежите е от технически характер и предполага използването на специални знания. При липса на експертно заключение, съдът не е разполагал с необходимата доказателствена основа, за да приеме за установено, че процесният строеж е различен от обекта, за който са издадени строителните книжа и удостоверението за въвеждане в експлоатация. Неправилен е и изводът, с който е игнорирана доказателствената сила на удостоверение № 25/15.02.2017 г. за въвеждане в експлоатация. Същото представлява официален удостоверителен документ, издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, до доказване на противното по надлежния процесуален ред. В случая административният орган не е оспорил документа по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, нито е ангажирал доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да оборят удостоверените в него обстоятелства. Докато този административен акт не бъде отменен по съответния законов ред, същият поражда правно действие и се ползва с презумпция за законосъобразност. Недопустимо е в производство по оспорване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ административният орган и съдът инцидентно да отричат действието на влязъл в сила административен акт, без той да е отменен или обявен за нищожен. Следователно не е доказано по безспорен начин, че процесният строеж се ползва без да е въведен в експлоатация, поради което липсват предпоставките за издаване на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта съответства на целта на закона. Приложението на принудителната административна мярка по чл. 178, ал. 6 ЗУТ предполага наличието на категорично установено незаконно ползване на строеж. В случая подобно обстоятелство не е доказано по несъмнен начин. Поради изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № 1041/19.05.2025 г. на кмета на община Пазарджик. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 40,90 евро, представляващи заплатени държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,