Решение № 7936 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2012 г.

Решение № 7936 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евлоги Стоянов Костов от гр. София против решение № 5405/28.11.2011 г. по адм. дело № 8629/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК София в частта за границата между имоти с идентификатори: 68134.4355.1212 и 68134.4355.1213 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответната страна Евгения Стойкова Николова оспорва жалбата. Ответната АГКК София не оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че спорната граница между имоти с идентификатори 68134.4355.1212 и 68134.4355.1213 е нанесена в КК според влезлия в сила и приложен регулационен план. От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че тази граница не съвпада със съществуващата на място ограда. Вярно и в съответствие с материалния закон, установяващ в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, в приложимата редакция ДВ, бр. 16/2006 г., приоритетите на данните за установяване на границите на ПИ - обект на кадастъра, административният съд приема, че незаконосъобразно е отразяването, което не отговаря на съществуващото фактическо положение. При липсата на означение на спорната граница с регламентираните за целта знаци, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗКИР, границата следва да се отрази според съществуващите на място материализирани граници-ограда, а не според действащите регулационни планове. Разминаването в данните за установяване на границата обективира спор за материално право, който следва да се разреши по съдебен ред и след това да се измени КК и КР по предвидения за това ред. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,