Решение № 12652 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2011 г.

Решение № 12652 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", гр. Варна, против решение № 1999 от 27.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1508/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Административен съд гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" против решение № 1/04.04.2011 г. на председателя на Административен съд гр. Варна, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от заявление от 28.03.2011 г. за достъп до обществена информация. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С т. 1 от заявление от 28.03.2011 г. сдружението е поискало достъп до информация изразяващ се в искане да се изготви писмена справка "допустимо ли е в Административен съд гр. Варна таксите по чл. 151, т. 3 от АПК да се заплащат в брой на каса или с държавни таксови марки. Ако не е, на какво основание не е? Обвързан ли е председателя на съда с целесъобразност, мотивирана от финансов интерес на съдебната власт да прехвърли на някого разходите по администрирането на приходите си?". С оглед характера на исканата информацията съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на (ЗДОИ). Посочил е, че при събирането на държавните такси и преценката за изпълнение на задължението за заплащане на таксите по образуваните дела и прилагането на документ за това съгласно чл. 151, т. 3 от АПК съдът прилага разпоредбите на действащото законодателство, а именно Закон за държавните такси; Тарифа № 1 към него, одобрена с ПМС 167/1992 г. и относимите норми в Закона за съдебната власт, Закона за счетоводството и Закона за държавния бюджет. Направен е извод, че исканата от жалбоподателя информация не е обществена, а с правен характер. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. В случая не се иска информация за факти, а се искат отговори. Исканата от жалбоподателя информация за начина на заплащането на таксите по чл. 151, т. 3 от АПК в брой на каса и с държавни таксови марки, не е обществена информация, създавана, получавана или съхранявана от председателя на Административен съд - гр. Варна в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че търсените отговори за начина на плащане на държавните такси е правен въпрос, което се потвърждава и от последното изменение на нормата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси, съгласно който държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт. Ето защо като е направил извод, че оспорения акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение Административен съд гр. Варна не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,