Решение № 13392 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2013 г.

Решение № 13392 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново срещу решение № 4/18.01.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 1106 по описа за 2012 г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване № 400И0023606/24.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществени процесуални правила и материалния закон. Към първите отнася дейността на съда по преценката на доказателствата, а към вторите правните му изводи за осъществяване на предпоставките за данъчни облекчения по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ по отношение на Аделина Иванова Ручка за данъчната 2011 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АПВ. Ответникът по касация Аделина Ручка отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ акт за прихващане или възстановяване е прието, че Аделина Ручка дължи данък за довнасяне в размер от 695, 82 лв. за данъчната 2011 г. Органът по приходите не е признал за възстановяване надвнесен според декларацията на лицето данък в размер от 96 лв. заради отречено данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер от 7 920 лв. Декларираната от Ручка с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. обща сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ е 9972, 64 лв. и е заявено данъчно облекчение за намалена работоспособност в размер от 7920 лв. Посочена е обща годишна данъчна основа от 2052, 64 лв. с изчислен данък върху нея 205, 26 лв. Предвид, авансово удържания данък 301, 44 лв. е претендиран данък за възстановяване от 96 лв. За да отмени АПВ съдът е приел, че с представено пред решаващия орган при оспорването по административен ред експертна оценка на лекар-експерт към Националния осигурителен институт на Полша е установена загубена повече от 50 % работоспособност на данъчния субект, а следователно и условието на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. Относно значенето на извършената в друга държава-членка оценка на работоспособността на жалбоподателя първостепенния съд се е позовал на чл. 85, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1408/71 НА СЪВЕТА от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Решението е неправилно. Основателен е упрекът на касатора относно процесуалната дейност на първоинстанционния съд по преценката на доказателствата. Щом данъчният субект е заявил правото си на данъчно облекчение, то нему е тежестта да установи несъмнено осъществяването на юридическите факти представляващи материални предпоставки пораждащи това право - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. За данъчното предимство по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ материална предпоставка е загуба на работоспособността на ДЗЛ 50 и над 50 на сто. Специални правила за заявяване и доказване на правото на данъчно облекчение се съдържат в разпоредбата на чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ. Законодателят е ограничил доказателствените източници до копие от валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК. Не е с характер на такъв акт на националните органи за медицинска експертиза извършената от лекар-експерт към полския НОИ експертна оценка. Аргументи за изводите на съда в обратния смисъл не се съдържат в цитирания от него РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1408/71 НА СЪВЕТА от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Неотносима към спора е разпоредбата на чл. 85, § 1 от Регламента, тъй като съдържа уредба единствено на разширяването на освобождаването от или намаляване на данъци, държавни, нотариални или регистрационни такси по отношение на удостоверения или документи, които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството конкретната държава и за сходни документи, които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството на друга държава-членка или настоящия регламент. Задължение да се зачете решение на институция на друга държава-членка относно степента на инвалидност на лице, което претендира за обезщетение е установено с чл. 40, § 4 от Регламента само, при условие че в приложение V е признато съответствие между законодателствата на тези държави относно условията за степента на инвалидност. България и Полша не са в кръга на държавите по приложение V с признато съответствие на законодателствата относно условията за степента на инвалидност. Основание да се цени експертната оценка на лекаря експерт към полския НОИ в контекста на правилата на РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1408/71 НА СЪВЕТА от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и след отмяната на този регламент /считано от 01.05.2010 г. - с Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и съвета/ е разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ГПК. По действащото съюзно право уредбата на обществените отношения по зачитането на решенията на институциите на другите държави-членки за степента на инвалидност на молителя е идентична на отменената - чл. 46, § 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Нейно продължение е правилото на чл. 49, § 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, предвиждащ, че когато чл. 46, § 3 от основния регламент не е приложим, всяка институция в съответствие със своето законодателство има възможност да поиска претендиращото за обезщетение лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар или друг експерт, за да се определи степента на инвалидност; институцията на една държава-членка, обаче, взема предвид документите, медицинските доклади и административните данни, събрани от институцията на всяка друга държава-членка, така както би направила, ако те са изготвени в нейната държава-членка. Без да е са налице претендираните от Ручка основания за данъчно облекчение, оспореният от нея АПВ е съобразен с материалния закон, а съдебният акт за отмяната му е неправилен. Дължима е отмяна на решението на АСВТ и отхвърляне на оспорването срещу АПВ. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение