Решение № 12903 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10962/2009 г.

Решение № 12903 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10962/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Валерий С и М Груп" АД - гр. София, подадено чрез адв. Стоян Маджаров, за отмяна на влязло в сила решение № 3453 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 12674 от 2008 г. на Върховния административен съд - I отделение. В искането за отмяна се твърди, че решението на Върховния административен съд - I отделение, противоречи на влязлото в сила определение № 3991 от 4.04.2008 г., постановено по адм. дело № 1993 от 2008 г. на Върховния административен съд - I-А отделение, с което е отменено определение № 1984 от 12.12.2007 г. по адм. дело № 4181 от 2007 г. на АССГ - I отделение, 8-ми състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу РА № 214002823 от 10.04.2007 г., издаден от ТД на НАП - София-град, офис "Изток", и е прекратено производството по делото, като делото е върнато на АССГ за разглеждане на жалбата. Твърди се, че при постановяване на решението си от 16.03.2009 г. Върховният административен съд - I отделение, не се е съобразил с указанията за осъществяване на съдопроизводствените действия, а е повторил процесуални действия, за които вече е прието, че са неправилни, с оглед на което е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, не изразява становище. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: В настоящото производство на основание чл. 239, т. 4 от АПК се иска отмяна на така постановеното решение на Върховния административен съд - I отделение, с което е обезсилено решение № 712 от 30.06.2008 г. по адм. дело № 4181 от 2007 г. на АССГ - I отделение, 8-ми състав. В искането се поддържа, че решението на Върховния административен съд - I отделение, е постановено в противоречие с определение № 3991 от 4.04.2008 г. по адм. дело № 1993 от 2008 г. на Върховния административен съд - I-А отделение, с което е прието, че жалбата на дружеството против РА № 214002823 от 10.04.2007 г., издаден от ТД на НАП - София-град, офис "Изток", е допустима и следва да бъде разгледана по същество от административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 АПК само до съдебни решения, т. е. до актове, които решават спора по същество, следва от това, че само те се ползват със сила на присъдено нещо, с каквато не се ползват процесуалните актове, включително по допустимостта на производството. Те имат само вътрешнопроцесуални правни последици, затова е възможно повторното предявяване на искане, производството по което е било веднъж прекратено, респ. прекратяването на производство, счетено преди това за допустимо. Противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК в тези случаи няма, защото допустимостта на производството се преценява към момента на предявяване на всяко отделно искане, респ. към всеки отделен момент от производството (чл. 7, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК), така че към различните моменти комплектността на процесуалните предпоставки може да е различна. Следва да се отбележи, че и самото определение, с което производството е счетено за допустимо като непреграждащо развитието на делото, не подлежи на отмяна - чл. 237, ал. 1 от АПК, поради което и не може да участва в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, в която на отмяна подлежи неправилният акт (в случая евентуална негова отмяна като неправилно би оставила без процесуална основа и противоречащото му решение). Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че искането на "Валерий С и М Груп" АД за отмяна на решението на Върховния административен съд - I отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,