Решение № 6888 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Основно училище (ОУ) Свети Свети Кирил и Методий, град Варна срещу Решение 137/06.02.2023 г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 2240/2022 г. С обжалваното решение е: отхвърлена жалбата на Община Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 228/2021 г.; отхвърлена жалбата на Основно училище Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г.; Община Варна и Основно училище Св. Св. Кирил и Методий са осъдени солидарно да заплатят в полза на Комисията за защита от дискриминация сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, респ. да се реши по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Нелковски и адв. Иванова. Ответникът по касация - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна. По делото е постъпило писмено становище от КЗД, чрез процесуален представител, в което се иска да се отмени Решение 3141 от 11.05.2023 г. на Административен съд София-област. Това решение не е предмет на касационното производство. Изложените в писменото становище съображения не касаят настоящия спор. Ответникът по касация Община Варна не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от кмета на Община Варна, който не е страна по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна срещу Решение 137/06.02.2023 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 2240/2022 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Община Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. е процесуално недопустима. Това е така, защото в тази част обжалваното решение не касае ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна и не е неблагоприятно за него. Поради това касационната жалба в тази ѝ част следва да се остави без разглеждане. В останалата и част (срещу решението на АС Варна, с което е отхвърлена жалбата на ОУ Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. и училището е осъдено да заплати разноски по делото) касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна такава по чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната му част първоинстанционният съд, след като е установил въз основа на събраните по делото доказателства относимите към спора факти, е приел, че оспорваното Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ОУ Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. е недопустимо. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. КЗД е: 1. Установено, че при осъществяване на своята дейност ответната страна ОУ Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна, представлявано от директора, с адрес: гр. Варна, ул. Братя Миладинови 19, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Основно училище Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Братя Миладинови 19, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 2. Установено, че при осъществяване на своята дейност ответната страна Община Варна, представлявано от кмета, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк 43, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Основно училище Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Братя Миладинови 19, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 3. Наложено, на основание чл. 47, т. 3, вр. чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр, на ответната страна ОУ Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна, представлявано от директора, с адрес: гр. Варна, ул. Братя Миладинови 19, поради установена дискриминация по признак увреждане, имуществена санкция в размер на 250 лева; 4. Наложено, на основание чл. 47, т. 3, вр. чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр, на ответната страна Община Варна, представлявано от кмета, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк 43, поради установена дискриминация по признак увреждане, имуществена санкция в размер на 250 лева. Производството по адм. дело 2240/2022 г. по описа на АС - Варна е образувано по жалба на Д. Димитрова, в качеството ѝ на директор на ОУ Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна срещу Решение 417/29.08.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 228/2021 г. С Определение 3222/10.11.2022 г. съдът, в нарушение на изискването на чл. 153, ал. 1 АПК, служебно е конституирал като жалбоподател по делото ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна, въпреки че от училището не е постъпвала жалба срещу решението на КЗД. Жалбата до съда срещу постановеното от КЗД решение е подадена от директора на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна, чрез упълномощен адвокат. Видно от намиращото се в кориците на първоинстанционното дело пълномощно на адв. Нелковски същият е упълномощен да представлява директора на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая решението на КЗД засяга правата и законните интереси на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна, но не и на директора на училището. Надлежен оспорващ по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК следва да е училището, представлявано от директора, а не персонално неговия директор. Директорът на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна няма активна процесуална легитимация да оспорва административния акт, тъй като той не засяга негови права и законни интереси и не създава задължения за него. Училището е самостоятелен правен субект чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и като такова може и следва да защитава правата и интересите си. Училището се управлява и представлява от директор чл. 257, ал. 2 ЗПУО. Същият, ако ще подава жалба като представляващ училището, на което е директор следва ясно и недвусмислено да посочва това. В случая, по начина по който е посочен подателят на първоиинстанционната жалба Д. Димитрова, в качеството ѝ на директор на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна, с адрес гр. Варна, ул. Братя Миладинови 19, чрез адв. И. Нелковски и предвид упълномощаването на адв. Нелковски да представлява Д. Димитрова, в качеството ѝ на директор на ОУ Свети Свети Кирил и Методий, град Варна не възниква съмнение, че подател на жалбата, с която е сезиран АС Варна и по която е образувано адм. дело 2240/2022 г. е директорът на училището, а не самото училище. Първоинстанционната жалба е подадена от лице, което няма право на жалба, поради което същата е била процесуално недопустима. Първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. Тъй като няма съмнение в подателя на жалбата делото не следва да се връща за отстраняване на нередовност на жалбата относно нейния подател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение