Решение № 2373 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Васева, адв. Петров, против решение 155 от 21.07.2023 г., постановено по адм. дело 60/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-14-23/12.01.2023 г. на министъра на културата като неоснователна. С доводи за неправилност на решението като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът министър на културата, в писмено становище, чрез юрк. Харизанова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК , а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РД-14-23/12.01.2023 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение , считано от 13.01.2023 г. за длъжността директор на Дирекция Бюджет и финансово-счетоводни дейности, въз основа на подадено от нея заявление с вх. 94-00-2850 от 22.12.2022 г . След извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Прието е, че основният довод за формално подадено заявление от Васева, не може да обоснове незаконосъобразността на заповедта, тъй като нормата на чл.105 ЗДСл не вменява задължение за работодателя да изследва мотивите за подаване на заявлението. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Процесната заповед е с правно основание чл. 105, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, която регламентира възможност за държавния служител едностранно да прекрати служебното си правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението, а в случай, че органът прекрати правоотношението преди изтичане на този срок, както е процедирано с процесната заповед, е длъжен да заплати на служителя обезщетение за остатъка от времето. Безспорно е по делото обстоятелството, че е налице надлежно подадено и подписано от Васева заявление с вх. 94-00-2850 от 22.12.2022 г . , с ясно и недвусмислено изразена воля за прекратяване на служебното й правоотношение. Следователно е налице хипотезата на чл. 105 ЗДСл, при която в условията на обвързана компетентност , министърът е издал заповедта, с който е прекратил служебното правоотношение, без да е бил длъжен да тълкува доколко категорично е изразеното в молбата намерение на служителя. Както правилно и в унисон с постоянната съдебна практика е приел административният съд, в закона не е визирано изискване за спазване на определена форма на заявлението, като липсва и задължение за органа да тълкува съдържанието на молбата и да изследва дали действително лицето желае да бъде прекратено правоотношението му, т.е. да подлага на съмнение заявеното прекратяване на правоотношението. Достатъчно е, че заявлението, по повод на което е издадена процесната заповед, изхожда и е подписано от служителя Васева, който факт е безспорен по делото. Безспорно е и обстоятелството, че Васева не е оттеглила заявлението преди произнасяне на органа, въпреки че е разполагала с тази обективна възможност. Доводите по касационната жалба за упражнено дискриминационно отношение към Васева и тормоз , както правилно е прието от административният съд, се явяват ирелевантни в настоящето производство. Възражението по жалбата, че съдът не се е произнесъл досежно неправилното определяне на дължимите обезщетения по чл.61 и чл.106, ал.4 от ЗДСл касае непълнота на съдебния акт, за която е изрично предвидено производство за преодоляването й чл.176 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за разноски, касаторката дължи на Министерство на културата сумата 100лв, съставляваща юрк. възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,