Решение № 14001 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2012 г.

Решение № 14001 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фриго Плюс" ЕООД срещу решение № 6800 от 15.05.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 15724/2011 г. Решението е обжалвано само в частта относнсно наложената имуществена санкция в размер на 5% от нетните приходи на дружеството в размер на 6850 лв. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решение в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде определен размер на имуществената санкция 1370 лв, съставляващи 1% от нетните приходи на дружеството за предходната календарна година. Във връзка с подадената касационна жалба от "Мега Структур Консулт" ЕООД, мотивира становище за неоснователност и прави искане за оставяне в сила на решението в тази обжалвана част. Срещу същото решение е подадена жалба и от "Мега Структур Консулт" ЕООД. С тази жалба решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлено оспорването на решение № 1537 от 10.11.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-824/2011 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на Комисията за защита на конкуренцията и преписката да се върне за ново произнасяне при дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с касационната жалба на "Фриго Плюс" ЕООД излага доводи за неоснователност и прави искане в тази обжалвана част решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба на "Фриго Плюс" ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба на "Мега Сруктур Консулт" ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по две жалби във връзка с оспорване на решение № 1537 от 10.11.2011 г., постановено по преписка № КЗК-824/22.07.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С жалбата на "Фриго Плюс" ЕООД решението е оспорено в частта му, относно определения размер на имуществената санкция - 5% от нетните приходи или 6 850 лв. за извършено нарушение по чл. 32, във вр. с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК - т. 2 от решението. С жалбата на "Мега Структур Консулт" ЕООД решението е оспорено в частта му, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Фриго Плюс" ЕООД - частично т. 1 от решението. Съдът е потвърдил като законосъобразно решението и в двете части, предмет оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при определяне на размера на санкцията за извършеното нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК, КЗК е съобразила Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с решение № 330/17.03.2011 г., като е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението. Съдът е преценил като законосъобразни доводите на административния орган при отчитане на смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства. Възраженията на жалбоподателя относно неправилното определяне на началната дата на периода, в който е било извършено нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК, съдът е преценил за неоснователни. Възприемайки изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел дори по-ранна дата като начална на периода, в който жалбоподателя е имал възможност да качва информация, съставляваща заблуждаваща реклама, т. е. не са налице основания да се приеме по-кратък период на извършване на нарушението. Като неоснователна е преценена и жалбата на "Мега Структур Консулт" ЕООД. В тази връзка тричленният състав е приел, че нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. За да се обоснове отговорност по този текст следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав - неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с действително прекратени или нарушени сключени договори. Съдът е приел, че в административната преписка и в съдебното производство не са събрани доказателства за увреждане на конкурентите, а липсата на съществен елемент от фактическия състав - прекратени или нарушени търговски отношения, поради нелоялни действия, поради което е стигнал до извод за неприложимостта на специалното правило на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Нарушение на специалния състав не може да бъде изведено и предвид липсата на установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на "Фриго Плюс" ЕООД, което да е в разрез с добросъвестната търговска практика и настъпили в резултат от него правни последици. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационните жалби нарушения, които да съставляват основания за отмяна. По касационната жалба на "Фриго Плюс" ЕООД. С тази касационна жалба са развити доводи за неправилност на решението само в частта, с която се потвърждава размера на наложената от Комисията за защита на конкуренцията санкция. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че размера на наложената санкция е съобразен с критериите и изискванията, предвидени с Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с решение № 330/17.03.2011 г. Съгласно т. 2 от Методиката при определяне на конкретния размер на санкциите КЗК взема предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства. При спазване на тази нормативна рамка, съдът е съобразил на първо място тежестта на нарушението. Касае се до извършено нарушение - разпространяване на заблуждаваща реклама, което е с относително висока степен на обществена опасност. В случая действията, които са осъществили състава на антиконкурентното поведение са особено драстични. Жалбоподателят е публикувал на интернет страницата си информация и рекламни снимки, които са с невярно съдържание и въвеждат в заблуждение посетителите, към които е отправено рекламното послание. Що се касае до втория критерий, относим към определяне на конкретното наказание, а именно продължителността на нарушението, то в случая настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, че началната дата на периода е по-ранна, от тази приета в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза сайта на дружеството е стартирал на 03.07.2009 г. От тази дата са създадени секции "Галерия" и "Референции", които са съдържали невярната рекламна информация. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че като началната дата на публикуване на невярната информация следва да се приеме датата 22.03.2010 г. Установено е от заключението на приетата експертиза, че от тази дата се обективира първоначално попълване на информация в секция "За нас". В същото време вещото лице е дало заключение, че от началната дата на стартиране на сайта на дружеството "Фриго Плюс" ЕООД - 03.07.2009 г. е установено влизане в административния панел за добавяне на информация. Извода на решаващия състав, че тази дата следва да се зачете като начална на периода на извършване на нарушението не е произволен, а е обоснован отново с изводи на приетата експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че на двете страници "Референции" и "Галерия" е публикувана информация, която е изтрита. По отношение на крайната дата на периода на нарушение, от която е прието, че е свалена невярната информация, следва да се отбележи, че това е станало едва в хода на разследването пред Комисията за защита на конкуренцията. Преустановяване на противоправното поведение на жалбоподателя е наложено от започналото разследване, а не от негова осъзната инициатива. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на размера на наказанието следва да се отчете реалната вреда от извършеното нарушение. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че твърдението, че нито един договор не е сключен в резултат на заблуждаващата реклама не се потвърждават от ангажирани доказателства, поради което това твърдение не е доказано. Настоящият състав напълно споделя изводите на решаващия съд, че състава на установеното нарушение не изисква доказване на вредоносен резултат. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, е предвидено съставомерност на нарушението, както в хипотезата на резултатност, така и в хипотезата на потенциална възможност за въвеждане в заблуждение. Неверни са и твърденията на жалбоподателя, че при определяне на размера на наказанието не е взет предвид факта на относително ниската посещаемост на сайта. Както в оспорения административен акт, така и в обжалваното съдебно решение този факт е обсъден и е преценен като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на обжалваното решение, в частта с която е определен размера на санкцията за извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По касационната жалба на "Мега Структур Консулт" ЕООД. С тази касационна жалба са развити доводи за неправилност на решението само в частта, с която е потвърдено решението на КЗК, в частта с която се приема, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК като обща разпоредба в приложното поле на защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция, представляваща всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Фактическият състав на чл. 29 ЗЗК не изисква винаги наличие на резултат, а и на възможност за евентуална увреда. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, която е насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. Тя представлява специален състав за разлика от чл. 29 ЗЗК. Специалният състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК включва елементи от обективна и от субективна страна, а това са: неправомерното деяние следва да е извършено с цел привличане на клиенти и да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договорите на конкурент. Между деянието и последиците следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, че в хода на производството не е установена причинна връзка между антиконкурентно поведение на търговското дружество "Фриго Плюс" ЕООД и физическото лице Дочо Хаджииванов и прекратяване на трудови и търговски договори, по които страна е жалбоподателя. В хода на производството са събрани гласни доказателства - свидетелски показания на служителя на дружеството, които са прекратили трудовите си договори. От техните показания по категоричен начин се установява, че основание за прекратяване на трудовите правоотношения е тяхно лично решение, а не нелоялни действие от страна на конкурентното търговско дружество във връзка с привличането им на работа. В тази връзка следва да се отбележи, че представените в настоящето производство писмени доказателства не са относими към релевантните за спора факти. Това е така, тъй като при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие не се изисква мотивиране на изявлението както на работника, така и на работодателя. В производството по делото не е посочен работник, който да даде показания, че прекратяването на трудовия му договор се дължи нелоялно привличане от страна на "Фриго Плюс" ЕООД или на други действия, несъвместими с добросъвестната търговска практика. Обосновано решаващият състав е приел, че основанието за прекратяване на търговски договор между "Мега Структур Консулт" и "Фризатех" ООД не са действия във връзка с нелоялно привличане на клиенти, осъществени от ответното търговско дружество. Търговския договор е прекратен по взаимно съгласие на съконтрахентите, като в подписаното споразумение изрично е упоменато, че изпълнителят не е в състояние да изпълни задълженията си по договора нито към момента на подписване на споразумението, нито в друг бъдещ момент. При условие, че договора е сключен с фиксиран краен срок за пускане в експлоатация на оборудването, който е обвързан от други търговски отношения, по които възложителя е страна, то не може да се приеме, че прекратяване на договора се дължи на антиконкурентно поведение на ответната страна. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия