Решение № 7440 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2014 г.

Решение № 7440 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Антон Славчев Славилов срещу решение № 1562 от 2.10.2014 г. постановено по адм. дело № 882 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, уреждащи правото му на защита в производството. Излага, че отнемането на контролни точки по определено наказателно постановление е правопораждащ факт за отнемане правоспособността на водача. В съдебно заседание процесуалният му представител е оспорил подписите върху три от влезлите в сила наказателни постановления и е поискал съдебно-графологична експертиза. Неправилно не е взето предвид възражението му за изтекла давност по чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Антон Славчев Славилов против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 70105 от 9.01.2014 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя, поради това, че са му отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП) и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Установил е, че с посочените в справката и приложени към делото НП, на водача са отнети контролни точки (к. т.), както следва: с НП № 1424/29.05.2006 г., влязло в сила на 14.06.2006 г. - 2 к. т.; с НП № 5229/1.07.2006 г., влязло в сила на 26.07.2006 г. - 8 к. т.; с НП № 8835/4.09.2006 г., влязло в сила на 11.10.2006 г. - 2 к. т.; с НП № 3768/21.04.2007 г., влязло в сила на 18.05.2007 г. - 10 к. т.; с НП № 433/20.07.2008 г., влязло в сила на 27.08.2008 г. - 4 к. т.; с НП № 17410/7.11.2008 г., влязло в сила на 31.12.2008 г. - 6 к. т.; с НП № 5630/28.09.2009 г., влязло в сила на 1.11.2009 г. - 4 к. т.; с НП № 4717/31.05.2010 г., влязло в сила на 22.06.2010 г. - 6 к. т.; с НП № 1198/04.05.2012 г., влязло в сила на 1.06.2012 г. - 4 к. т. При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е за неоснователно възражението за немотивираност на заповедта, предвид позоваването в нея на справка, в която отразени влезлите в сила 9 броя НП, връчени лично на жалбоподателя. Изложил е, че оспорването на подписите върху три от НП не е извършено по надлежния процесуален ред. Достигнал е до извод, че при отнети пълен брой 39 контролни точки, жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС и не е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на обвързана компетентност, правилно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Приел е, за неоснователни възраженията за неправилно посочване на отнетите контролни точки в две от наказателните постановления, както и за изтекла давност по чл. 82 от ЗАНН. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., по-надолу в текста само Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз - 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз - 1959/2007 г., понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Съгласно посочените разпоредби отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Видно от оспорената в първоинстанционното производство заповед № 70105 от 9.01.2014 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас и приложената към нея справка, на жалбоподателя са отнети общо 46 точки по девет броя влезли в сила НП. В хода на производството пред административния съд безспорно е установено, че шест от деветте посочени в заповедта НП са влезли в сила. По отношение на оспорването от страна на Славилов на подписите върху три от НП, настоящият съдебен състав счита, че редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Административният съд не може да преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният в първоинстанционното производство спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно да опровергае официалното документиране на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). Поради това АС - Бургас законосъобразно е зачел обвързващата доказателствена сила на отразения в трите НП факт на връчването им. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции. Най-късно в хода на представянето на НП в хода на първоинстанционното производство адресатът е известен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание (при изтичане на приложимите давностни срокове), а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Броят на точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила девет броя НП възлиза на 46 и надхвърля лимита от 39 точки по посочените по-горе наредби. Дори и при основателност на направеното от жалбоподателя възражение, че с НП № 5229 от 1.07.2006 г. е следвало да му се отнемат 5 вместо 8 контролни точки, а с НП № 3768 от 21.04.2007 г. е следвало да му се отнемат 8 вместо 10 контролни точки, броят на общо отнетите контролни точки по всички 9 броя НП е над 39. Поради това неизвършването на контрол от страна на първоинстанционния съд по посоченото възражение на Славилов не се е отразило на правилността на съдебното решение. Неоснователен е и направеният в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение, предвид изтекла давност по чл. 82 от ЗАНН. Същият е бил направен и в хода на първоинстанционното производство, като изложените в обжалваното решение съображения в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав. Отнемането на контролни точки е последица от извършването на нарушението. То не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП. По отношение на тях институтът на погасителната давност по ЗАНН е неприложим. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не влияе върху настъпването на правните последици от извършеното нарушение. Такова е отнемането на контролни точки, респективно изземването на свидетелството за правоуправление. Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е достигнал до посочения извод, административният съд е постановил валидно допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,