Решение № 685 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Романов от гр. София, чрез пълномощник адв. Ангелов срещу Решение 3717/07.06.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 2573/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Романов срещу Заповед РД-12-240/27.02.2023 г. на директора на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия Христо Ботев и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно излага съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорваната заповед е мотивирана, като твърди, че същата е немотивирана липсва изложение на фактическите обстоятелства, обосновали налагането на санкция. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед РД-12-240/27.02.2023 г. на директора на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия Христо Ботев да се отмени. Претендира разноски Ответникът по касация Директорът на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия Христо Ботев гр. София, чрез адв. Янков оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Също претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед РД-12-240/27.02.2023 г. на директора на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия Христо Ботев, с която на основание чл. 204,ал.3 и ал.4,чл. 257 ал. 1, чл. 258, ал. 1,чл.259,ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО)и чл.31 от Наредба 15 от 22.07.2019г. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във връзка с чл.203,ал.1, чл.199,ал.1,т.5 ,чл.200,ал.2 и 4 и чл.204,ал.3 и 4 от ЗПУО,чл.78ал.4,т. 5 от Правилника за дейността на училището, по предложение на класен ръководител и с решение на Педагогическия съвет с Протокол 6/23.02.2023г. , на К. Романов ученик в ХII Д -клас е наложена санкция "Преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" за фалшифициране на училищна документация. За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа подробни мотиви, при спазване на предвидената в закона процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които влияят пряко върху волята на административния орган или ограничават правото на защита на засегнатото лице, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил доказателствения материал. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните към спора факти. Разпределил е коректно доказателствената тежест между страните, събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства. Ясно и логически последователно е изложил фактическите си установявания, като същите са правилни. При правилно установени факти е достигнал и до верни правни изводи, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се установят всички фактически обстоятелства, който са обосновали налагането на санкцията с процесната заповед. Поради това при постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото е и обосновано. Решението съответства и на материалния закон. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Всички доводи изложени в касационната жалба са наведени и пред първата инстанция и са обсъдени от решаващия съд. Неоснователно се сочи, че в оспорваната заповед липсва изложение на фактическите обстоятелства, обосновали налагането на санкцията. От изложеното в заповедта се разбира по безспорен начин, за какво е наложена санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗПУП на ученика Романов - преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение, както и какви са били мотивите на органа за налагането й. Посочено е, че на гласуване е подложено предложението на класния ръководител за налагане на по лека санкция предупреждение за преместване в друго училище, но същото не е прието от Педагогическия съвет . Поведението на ученика К. Романов, заради което му е наложена санкцията, е подробно описано в оспорваната заповед и преписката към нея- фалшифициране на училищна документация. Няма допуснати нарушения на процедурата регламентирана в ЗПУО и в НПО. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в закона процедура. Противно на изложеното в касационната жалба правилни са изводите на решаващия съд, че са били налице предпоставките на чл. 195, ал. 1, т. 5 ЗПУО за налагане на санкцията "Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение" и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Санкцията е наложена при съобразяване на изискването на 201, ал. 2 ЗПУО, като са отчетени причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника сумата 750 лева, разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение