Решение № 2539 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 126/2015 г.

Решение № 2539 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 126/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на СГКК-Варна против решение № 2544/07.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2986/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменена негова заповед № 18-10543/28.07.2014 г., издадена на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР за изменение в КРНИ на гр. Варна, състоящо се в промяна в данните за собствеността върху ПИ 10135.513.655 с площ от 2259 кв. м, чрез заличаване на първоначалното записване за имота като държавна собственост и записването на Янко Атанасов Янков като негов собственик въз основа на нот. акт № 79, т. IV, д. 826/02.11.1953 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответните страни Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, както и Станка Янкова Костова не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна - издадена при съществено нарушение на процедурата по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на КККР, относно установяването на непълнотата в КРНИ с акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересувани лица, действаща и след изменението на чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/2014 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по различни от изложените мотиви. Административното производство е започнало по заявление за изменение в КРНИ на собственик, претендиращ неотразено право на собственост върху ПИ 10135.513.655, въз основа на нотариален акт от 1953 г. - съставен преди одобряването на КРНИ, в който за собственик на ПИ е записано "държавна собственост", без посочен документ. След измененията и допълненията в ЗКИР, бр. 49 от 13.06.2014 г., приложима по това заявление е процедурата по чл. 53, ал. 2 и чл. 53а, ал. 1 - в КРНИ се записват и данните за право на собственост на заявителя и представения от него документ, без издаване на заповед. Кадастралната администрация не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да разрешава спора при наличие на противопоставими права. Посочените норми са специални и изключват приложението на общата норма на чл. 54 ЗКИР относно процедурата за отстраняване на непълноти и грешки в КК. Тази процедура е приложима само за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК в основните кадастрални данни за ПИ по чл. 2, ал. 1 ЗКИР - за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Независимо от това, че данните за правото на собственост и за другите вещни върху недвижимите имоти са обхванати от кадастъра /чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 2 ЗКИР/, те имат само факултативен характер и записването им в КР има само информационно-оповестително действие. Възможно е и да липсват такива записвания, когато липсват данни. Записванията в КРНИ не са източник за установяване на правото на собственост и на ограничените вещни права върху ПИ. Те не пораждат, не погасяват или не изменят вещните права и не са доказателство за тях. Отразяването на даден имот в КККР няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Твърденията на оспорващия, че по силата на чл. 2 от Закона за горите от 1958 г. отм. всички земи и гори от държавния горски фонд са общонародна собственост и при липсата на данни за възстановяване на имота на н-ците на Янко Атанасов Янков в срока и по реда на чл. 13 ЗВСГЗГФ и чл. 11 ЗСПЗЗ, липсва основание за записване в КРНИ, не подлежат на разглеждане от административния орган. Органът има задължение незабавно да запише данните, без да издава заповед. Оспорената е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, както и при съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, затова правилно е отменена с обжалваното решение. След посочените изменения в ЗКИР измененията в КККР са уредени като текуща дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1 ЗКИР. От гледна точка на АПК тази текуща дейност на АГКК се доближава най-много до производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, съгласно който волеизявлението за издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ е ИАА. Във всички случаи на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР СГКК отразява промените в основните кадастрални данни въз основа на представените от заинтересуваното лице документи, удостоверяващи юридически факти, настъпили след влизането в сила на КККР. В тези случаи, както и при измененията в КРНИ не се издава заповед, а съобщаване за извършената промяна е предвидено изрично в чл. 53, ал. 3 само за измененията в КРНИ по чл. 53, ал. 2 ЗКИР - когато се записват данни и за други лица с противопоставими права и документите за тях /като заинтересуваните лица, ако счетат че са засегнати от извършеното изменение могат да защитят правата си чрез предявяване на иск по общия гражданскоправен ред/. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР КККР се изменят и при установяване на непълноти и грешки - каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54а е видно, че е възприет "огледален подход", на този по старата уредба. Даден е приоритет на актуалността на данните в КККР, като е предвидено, че АГКК отразява промяната, а след това съобщава за извършеното изменение. Отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, като предпоставка за изменение на КК, когато тя съдържа непълноти и грешки. Следователно повдигането на спор за материално право, чрез неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересувано лице, вече не представлява основание да се откаже заявеното изменение. Изцяло неприложима е процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., която в тази част се явява в противоречие със закона - чл. 15, ал. 3 ЗНА. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл. 51, ал. 5 ЗКИР/. Това означава, че заинтересованото лице следва да представи в СГКК изготвен по негово възлагане проект за изменение на КК, в който се указва местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др. Когато СГКК установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение на имота към датата на одобряване на КК, проектът за изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК. Заповедта се придружава от скица-проект за изменението и се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица, чиито права са засегнати от изменението. Отразява се в КК след влизане в сила на заповедта за одобряване на изменението. Засегнатите от изменението са лицата, записани в КРНИ като собственици, респ. носители на ограничени вещни права върху имотите, чиито граници се променят в резултат на изменението. В 14-дневен срок от уведомяването заинтересуваните лица могат да обжалват заповедта на началника на СГКК по реда на АПК или да предяви иск за собственост. /По старата уредба заинтересуваните лица се уведомяваха за заявлението за изменение и неподписването на акта за непълноти и грешки беше основание за отказ, подлежащ на обжалване от заявителя. Той е и който следва да предяви иска за материално право. По сегашната уредба при непълноти и грешки изменението в КККР се одобрява със заповед, която се съобщава на заинтересуваните лица и те могат да я оспорят с твърдение, че не е налице непълнота и грешка, и/или да предявят иска за материално право/. В съдебното производство по оспорване на заповедта за изменение на КККР се преценява въз основа на писмените доказателства, приложени към проекта за изменението, дали е налице обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение към момента на одобряването на КК. Спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта за изменение в КК. Когато такъв бъде повдигнат СГКК издава комбинирана скица по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която може да бъде приложена към исковата молба. След решаване на спора за материално право непълнотата и грешката се отстраняват в КККР въз основа на скица-проект, който се изработва съобразно установените със съдебното решение граници и въз основа на скицата, придружаваща съдебното решение. В тази скица се отразяват границите, съобразно влязлото в сила съдебно решение, които могат да съответстват на представения проект за изменение на КК при подаване на първоначалното заявление, но могат и да се различават в зависимост от установеното със съдебния акт. Както се посочи, в разглеждания случай редът за отстраняване на непълноти и грешки в КККР по чл. 54 ЗКИР е неприложим по заявление за записване на невписан собственик на ПИ и издадената заповед се явява незаконосъобразна, правилно отменена с обжалваното решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,