Решение № 11856 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от МИЗ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Брезово, [адрес], със съдебен адрес: гр.Пловдив, [адрес] чрез адв.Геортиев, срещу решение 5231 от 10.06.2025 г. постановено по адм.д.1924 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 76/02.07.2024 г. издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/. Според твърденията в касационната жалба решението е неправилно и явно несправедливо, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Дружеството не е ползвало посоченото в акта водно количество за своята дейност. Поради пандемията от Корона вирус се налага затваряне на производството и разрешените количества вода не са използвани за хигиенизиране на вътрешни и външни площадки. Съдебното решение не е съобразено със съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото, която определя реалното ползване на количеството вода по периоди. В АУПДВ не е посочено, как е формирана дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., съобразен ли е с експлоатационния дебит на тръбния кладенец, от който се водовзема към момента на проверката и какво е максималното водно количество на водовземане. В производството по оспорване на АУПДВ, съдът няма правомощие да извършва преценка относно размера на дължимите задължения за публични държавни вземания доколкото действа като контролно-отменителна инстанция и не може сам да определи размерът на дължимото. В случая в действителност липсват данни, относно размера на водния обем, въз основа на който да се изчисли дължимата такса и лихвите за просрочие. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен и процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/, оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. Прилага писмено становище по делото, с което излага аргументи в подкрепа на искането си за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й излага в писмен вид съображения за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Пловдив е бил акт за установяване на публично държавно вземане 76/02.07.2024 г., издаден от директора на БД ИБР, с който е установено по основание и размер задължение на "МИЗ" ООД, представляващо дължима такса за водовземане от подземни води, съгласно издадено разрешително 31520041/02.06.2008 г., продължено и изменено с решение РР- 1973/30.06.2014 г. последно продължено с решение РР-3704/26.11.2019 г. издадени от компетентния административен орган. По силата на това разрешение на "МИЗ" ООД е предоставено правото на водовземане от подземни води от два броя тръбни кладенци разположени на територията на парцел 037009, местност Чаирите, в землището на с.Селци, общ.Садово. Съгласно разрешителното за водовземане /в актуалния вариант на продължаването му с решение РР-3704/26.11.2019 г./, неговата цел е водоснабдяване за други цели и водоснабдяване за животновъдство с минимално разрешен годишен обем 67 890 куб.м. Не се спори между страните, че дружеството не е подавало декларации по чл.194б, ал.2 ЗВ в срок и не е отчитало надлежно измервателните уреди монтирани в обектите. При тези обстоятелства е извършена проверка по документи от експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на 21.11.2023 г.,обективирана в констативен протокол ПВЗ-261/21.11.2023 г., във връзка с дължими такси по издаденото разрешително, като е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода 1.01.2020 г. - 31.12.2022 г., която е в размер на 52 531.45 лв. главница и лихви за забава в размер на 14 607.73 лв. Констативният протокол, ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението и уведомителното писмо за започване на производство по издаване на АУПДВ са предявени на дружеството с писмо изх. ПО-02-696/06.12.2023 г. Поради липса на извършено плащане, производството е приключило с постановяване на оспорения АУПДВ 76/02.07.2024 г. от директора на БД ИБР. В хода на съдебното производство пред АС гр.Пловдив са изслушани съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертиза, които са приети без оспорване от страните по делото. След извършена проверка по законосъобразността на акта, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ и в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Според съда, законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси за водоползване въз основа на разрешеното количество вода. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел, че актът съдържа мотиви, които обосновават разпореденото събиране на публичното държавно вземане. Прието е, че след като дружеството не е изпълнило задължението си да подаде декларации по чл.194б, ал.2 ЗВ, не е отчитало отнетото количество вода, като по този начин е нарушило условията на издаденото му разрешително за водоползване, то правилно административния орган е издал АУПДВ на база разрешено количество воден обем. В хода на съдебното производство и позовавайки се на ССчЕ, съдът е изложил мотиви, че правилно е определен и размерът на дължимата такса по правилата на чл.11, ал.1 във връзка с чл.12, ал.2, т.9 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване /Тарифата/. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд гр.Пловдив подробно е установил и описал фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 6 от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така посочената нормативна уредба, цитирана и от първоинстанционният съд правилно е прието, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Споделя се и извършената преценка, че в акта са установени и описани фактическите основания за издаването му, към които са приложени относимите правни норми. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са налице и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът, а именно - разрешително за водовземане, констативен протокол ПВЗ-261/21.11.2023 г. от извършената проверка, който е връчен на дружеството заедно с поканата за доброволно изпълнение. Изложените фактическите и правните основания за издаването на АУПДВ са достатъчно ясни и разбираеми, за да се установи безпротиворечивата воля на органа. "МИЗ" ООД е било запознато с констатациите в КП, поради което не е било нарушено правото му на защита. Неоснователно е и твърдението на касатора, че административният орган бил длъжен да определи задълженията по обективни данни. На първо място дружеството не е изпълнило задължението си да подава декларации по чл.194б ЗВ, не е отчитало ползваните количества вода през монтираните устройства в обекта, не е подавало необходимата информация за да му бъде определена дължимата такса по обективни критерии . Негово е задължението да отчита потребеното количество вода, като уведомява административния орган. Дори да не е ползвало определени количества вода или че изобщо не е ползвало такива е следвало да уведоми административния орган, че не може да изпълни условията на разрешението за водовземане. Бездействието на дружеството е довело до единствения възможен начин за определяне на дължимата такса за водовземане - по разрешеното количество вода. Ако се приеме възражението на касатора би се стигнало до ситуация в която заради неизпълнение на задължения от ползвателя, той да има привилегията да не дължи такса. От ССчЕ е видно, че въз основа на разрешения обем водоползване таксата е определена правилно и като размер. Съдът, при извършването на проверката относно законосъобразността на административния акт, следва да прецени всички основания за неговата законосъобразност, така както му вменява чл.168, ал.1 АПК. Освен правните и фактически основания, които съдът е проверил се дължи и проверка относно начина по който е определен размерът на дължимата такса за водовземане. Определянето на този размер е по конкретна формула в чл.11, ал.1 във връзка с чл.12, ал.2 от Тарифата. Няма пречка, а напротив съдът държи проверка дали по този ред е извършено определянето на таксата, а относно нейният размер е ползвал експертните знания на назначеното по делото вещо лице. Не може да бъде споделено и твърдението в касационната жалба, че след като са издадени НП за неподаване на декларация по чл.194б, ал.2 ЗВ, то АУПДВ се явява втора санкция за едно и също нарушение. Установяването на публични вземания и налагането на административно наказание, не се извършва по един и същи процесуален ред. Задълженията за такса водовземане представляват публични задължения, които ползвателят следва да плати по начина и в сроковете определени в ЗВ. Тук не става въпрос за санкция, а за липса на изпълнение на конкретни задължения по ЗВ и издаденото разрешително за водовземане, което води до събирането им чрез издаване на АУПДВ. За да бъде издаден АУПДВ, приложимата процедура препраща към ДОПК и както се посочи по горе се изисква според чл.195 ЗВ наличие на конкретно изброени писмени доказателства. За издаване на НП е достатъчно да е извършено нарушение чрез действие или бездействие на чл.194б, ал.2 ЗВ, за което нарушителя се санкционира и това е сторено в случая. Неоснователно е и твърдението, че решаващият състав не е съобразил при произнасянето си изслушаната по делото СТЕ. Същата е приложена по делото неоспорена от страните, но в нея са констатирани неточности, които са посочени от съда. Експертизата е обсъдена и са изложени мотиви защо заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано и в кои части. По така изложените съображения, касационната жалба се преценява като неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение