Решение № 8400 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2018 г.

Решение № 8400 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Русе, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 27 от 13.09.2018 г., постановено по адм. д. № 330 по описа на Административен съд – Русе (АС - Русе) за 2018 г., в частта, с която с решението ОД на МВР – Русе е осъдена да заплати на Й. Пенева законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение в размер на 300, 00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 4.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, доколкото по правило не се дължи законна лихва върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. По въпроса се позовава на съдебна практика. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на искането на Пенева за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението в размер на 300, 00 лв. считано от датата на предявяване на иска пред АС – Русе – 4.07.2018 г. до окончателното й изплащане. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Й. Пенева не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че законната лихва била дължима считано от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С необжалваната в настоящото производство част от Решение № 27 от 13.09.2018 г. първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР - Русе да заплати на Пенева сума в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита, заплатено във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1085-000998 от 19.05.2017 г. (НП), издадено от началник – група на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. Съдът присъдил сумата на обезщетението ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 4.07.2018 г. до окончателното заплащане на тази сума, в която част решението е предмет на касационна проверка. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Правилен и в съответствие с материалния закон е направеният от първоинстанционния съд извод за основателност на искането за присъждане на законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение в размер на 300, 00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в АС – Русе – 4.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който е поискано обезщетяването на претърпените от Пенева вреди във връзка с обжалването и отмяната на НП № 17-1085-000998 от 19.05.2017 г., издадено от началник – група на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе като ОД на МВР – Русе бъде осъдена да му заплати сума в размер на 300, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в АС – Русе – 4.07.2018 г. до окончателното й изплащане. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност." Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза. Доколкото в настоящия случай, видно от предявената пред АС - Русе искова молба законната лихва е претендирана от Пенева, считано от един по–късен момент, а именно от датата на подаването й в канцеларията на този съд – 4.07.2018 г. за периода до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, първоинстанционният съд правилно е присъдил законната лихва върху сумата на обезщетението в размер на 300, 00 лв. именно така, както е поискана. В този смисъл не може да бъдат споделени съображенията на представителя на Върховната административна прокуратура за частична неправилност на решението, тъй като законната лихва била присъдена от датата на предявяване на исковата молба, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление. Отделно от това, доводите за неправилност на решението по съображенията на прокурора не следва да се обсъждат предвид липсата на касационна жалба от Пенева в тази насока. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на трето отделение