Решение № 6569 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2008 г.

Решение № 6569 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислава Асенова Иванова от гр. Мадан, обл. Смолян, против решение № 96 от 27.02.2008 г. по адм. дело № 252 по описа за 2007 г. на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение (ЕР) № 0806 от Заседание № 097/ 14.06.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести. Посочените пороци се свеждат до нарушения на съдо- производствени правила и неправилно прилагане на чл. 56 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Венцислава Асенова Иванова от гр. Мадан, обл. Смолян, против експертно решение № 0806 от заседание № 097/14.06. 2006 г. на Националната експертна лекарска комисия по нервни болести в частта, с която не е признат професионален характер на заболяванията с диагноза: Шийна спондилоза. Дискова херния С6 - С7, Л3 - Л4, Л4 - Л5. Хронична вертебробазиларна недостатъчност. За да приеме, че уврежданията на гръбначния стълб не са в причинна връзка с условията на труд, при които лицето е упражнявало професията "счетоводител", първоинстанционният съд е подложил на преценка и обсъждане заключенията на единичната и тричленната съдебно - медицински експертизи. Посочил е, че при изпълняването на длъжността "счетоводител" липсват рискови фактори, причиняващи увреждане на гръбначния стълб: продължително извършване на тежък физически труд (носене на тежести), системно статично натоварване и извършване на еднообразна и стереотипна дейност. Позовал се е на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (отм.), както и на Списъка на професионалните болести, в които посоченият тип дегенеративни увреждания не се обсъждат като професионални при конкретния вид трудова дейност (счетоводител). Съдът е обосновал извода за неоснователност на твърдението за професионален характер на заболяването и с факта, че отключването на оплакванията и регистрирането на уврежданията са настъпили след преживяна травма на тазовите кости при липса на данни за такава патология преди този момент. Подробно изложените в касационната жалба съображения за нарушения на съдопроизводствените правила за изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства и за обсъждане на всички доказателства са неоснователни. Установяването на условията на трудовата среда и на трудовите функции на жалбоподателката като счетоводител се извършва с писмени доказателства (производствени характеристики, протоколи на РИОКОЗ и др.), а не със свидетелски показания. С определението си от съдебно заседание на 31.01.2008 г. първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да допусне свидетелски показания за обстоятелства, подлежащи на доказване с писмен акт. Не е налице и твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 170, алинея 1 от АПК, съгласно която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него. В случая фактическите основания за издаването на акта са установени, а доказателствената тежест за оборването им пада върху лицето, което ги оспорва. Твърдението на жалбоподателката, че увреждането на здравословното й състояние е резултат от условията на трудовата среда в общинската администрация, където тя е работила като счетоводител в продължение на около 25 години, не се подкрепя от писмени доказателства. Въпросите във връзка със здравословното състояние на лицето и наличието на причинна връзка с изпълняваната работа изискват специални знания из областта на медицината. Дадените заключения от единичната и тройната съдебно-медицински експертизи за липса на професионално увреждане са обективни и безпристрастни, поради което съдът не е имал основание да ги изключи от доказателствения материал или да не ги кредитира като надлежни доказателства. Заключенията са изготвени от вещите лица след личен преглед на жалбоподателката, с оглед на което оплакването й за "липса на индивидуална преценка" не може да бъде възприето като основателно. Неотносими са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 56, ал. 2 от КСО. Разпоредбата създава възможност да признаване за професионална болест и на заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, но само при положение, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. В разглеждания случай не е доказано, че здравословното увреждане е причинено по основен и пряк начин от обичайната трудова дейност на осигурената като счетоводителка. Вместо това са налице амнестични данни за прекарана фрактура на тазова кост през 1995 г., откогато датират оплакванията на лицето. В протокол № 15 от 23.08.2005 г. за извършено проучване на професионална болест, съставен от РУ "Социално осигуряване" - Смолян на основание чл. 62, ал. 1 от КСО (лист 17 от административната преписка), е отразено, че изпълняваната от лицето работа е свързана с обработка на документи, а извършваните помощни дейности не са свързани със значително физическо натоварване. Липсват доказателства, че получените от жалбоподателката увреждания са причинени от поддържането на фиксирана работна поза, характерна за упражняващите трудова дейност на бюро. Оспореното експертно решение в частта, с която е отхвърлен професионалният характер на заболяванията, е издадено при спазване на чл. 52, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). То се основава на клиничния преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ, по чл. 62, ал. 1 КСО. С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност в частта, с която не е признат професионален характер на болестта. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, а обжалваното съдебно решение в частта, с която жалбата е отхвърлена като неоснователна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,