Решение № 6338 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2016 г.

Решение № 6338 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 407/22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6656/2015 г. на Административен съд С. град (АССГ), с което по жалби на [фирма] и [фирма]-С. е отменено решение № Ж-1052/2014 г. на КЗЛД, издадено на 10.06.2015 г., в частта, с която е обявена за основателна подадената от Т. С. Г. жалба по отношение на [фирма] и с която на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е наложено на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание- имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 ЗЗЛД. Ответната страна -"М. ", ЕАД, чрез процесуален представител -юрк. Гиздашка, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни- [фирма] и Т. С. Г., не взимат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Няма спор между страните за установената от съда фактическа обстановка, а именно, че обработващият личните данни [фирма] е представител на [фирма] за събиране на просрочени вземания и в тази връзка е изпратил писмо покана за доброволно изпълнение до Т. С. Г. чрез пощенска картичка, а не в запечатан пощенски плик. [фирма] е санкциониран с налагане на имуществена санкция за констатирано от КЗЛД нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, 24, ал. 2 ЗЗЛД - доколкото дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, не е предприел необходимите технически и организационно мерки, за да защити личните данни на Г., неправомерно обработени от [фирма]. Обосновано е прието от съда, че съгласно договор от 13.11.2013 година, сключен между [фирма] и [фирма]- изрично са регламентирани способите и средствата за обработване на личните данни на длъжниците на първото дружество. Също така страните изрично са се договорили, че колекторската фирма/[фирма]/ изпраща поканите за погасяване на задължението на абонатите на "М. ", каквато е Г., чрез писмо, в запечатан плик. Колекторската фирма се е отклонила от това задължение и неправомерно е боравила с лични данни на Г.. Правилен и законосъобразен е извода на съда, базиран на сочените факти, че "М. " не е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, поради което неправилно е санкциониран и решението на КЗЛД в тази му част е отменено. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че щом се е стигнало до нарушаване на ЗЗЛД, макар и от друг оператор на лични данни/ колекторската фирма/, то предприетите от [фирма] -мерки са явно недостатъчни. Напротив, както правилно е приел и първоинстанционния съд, в разглежданият договор детайлно и подробно са уредени начинът на предоставяне на лични данни и тяхната последваща обработка, с което са изчерпани всички възможни технически и организационни мерки които "М. " е могъл да предприеме за да защити личните данни на абонатите си. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на явилият се и претендиращ разноски ответник разноски за тази инстанция -"М. " следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,