Решение № 4830 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение09.05.2023 г.докладчик Явор Колев

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 887 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 553/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, само в ЧАСТТА, с която е отменена Заповед РД-08-323#6/11.05.2022г. на Директор на РЗОК Хасково за налагане санкции на Янев клиник ЕООД със седалище в гр. Димитровград по т.6, включваща т. 6. 1, т. 6. 2, т. 6. 3, т. 6. 4, т. 6. 5, т. 6. 6, т. 6. 7 и т. 6. 8 от заповедта, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Административен съд Хасково, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Хасково срещу Решение 887 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 553/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, само в ЧАСТТА, с която е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-08-323#6/11.05.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Янев клиникЕООД със седалище в гр. Димитровград срещу цитираната по-горе Заповед в частта и по целия пункт шести, респ. делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът Янев клиникЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон нормата на чл.400 ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Настоящият касационен състав намира този извод за незаконосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Янев клиникЕООД и НЗОК е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и по-специално тези по чл.137 ал.1, т.1, вкл. и Приложение 12 към него. Съобразно цитираното последно правило(в относима му редакция) общопрактикуващият лекар е длъжен да изпълнява програми, вкл. "Детско здравеопазване" и Приложение 12 "Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика", програма "Детско здравеопазване". Именно при извършена възложена от касационния жалбоподател пълна проверка на изпълнителя(включваща и документална проверка на здравните досиета), е било констатирано от длъжностни лица от РЗОК Хасково, че в общо осем случая със ЗОЛ(лица под 18 години), при извършени от практиката профилактични прегледи, при изпълнението на посочената програма и дейности по приложението, те не са били извършени в необходимия договорен обем липсват определени задължителни изследвания(урина за липса на протеин, зрителна острота и цветоусещане, опорно-двигателен апарат или артериално налягане) или оценка(на психическото развитие). В тази връзка е формиран извод, че Янев клиникЕООД е нарушил посоченото по-горе правило на НРД, т.е. нарушени са били условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, поради което са наложени в тази част и осем броя санкции финансова неустойка в размери от по 100 лева на основание чл.414 ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. С жалбата си до съда( а и преди това с възражението си срещу съставения Протокол от 24.03.2022г. на проверяващия екип от РЗОК Хасково) изпълнителят не излага конкретни основания с оглед тези констатации, но с оглед обхвата на проверката по чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 АПК, извършвана от административния съд, то последният констатирал, че изпълнителят на медицинска помощ по силата на разпоредбата на чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД МД 2020-2022, е бил длъжен да осигури на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставя медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Заедно с това е приел, че по силата на чл. 5, ал.2 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, при осъществяване на контрол върху ИМП длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл.73 ал.1, т. 7 от ЗЗО, като тази норма реферира към критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в ЗЗО. С оглед на това е формирал извод, че в изброените осем случая проверката на изпълнителя е следвало да бъде осъществена само от длъжностни лица по чл.72 ал.2 от ЗЗО, с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), както е посочено и в чл.400 ал. 3 от НРД за МД 2020-2022. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд. Всъщност в мотивите си самият административен съдия е посочил, че в изброените случаи е следвало да се предостави договорената медицинска помощ по обем и качество, т.е. налице са две групи критерии, които следва да се оценяват обема на предоставената помощ, т.е. дали изпълнителят е осъществил всички дейности, които е следвало да извърши по отношение на пациентите при извършване на профилактичните прегледи с оглед възрастта им по пакета програма "Детско здравеопазване" и Приложение 12(сега 12а), респ. качеството на така предоставената по обем помощ. В случая обаче констатациите на служителите на РЗОК не касаят качеството, т.е. въпроси, свързани и с необходима преценка за това дали същата е в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика(чл.59в т.4 ЗЗО), а се отнасят все до неизвършени дейности, описани в пакета и приложението, т.е. засягат изцяло и единствено обема на предоставяната помощ(сочат се като неизвършени дейности различни изследвания, оценки). Или в казуса са налице констатации от контролните органи, извършили проверката, при упражняване на правомощието им по чл.73 ал.1, т.8 ЗЗО, а не по предходната т.7., поради което и неприложимо е ограничението по чл.400 ал.3 от действащия НРД. В тази връзка следва да се посочи и съществената разлика в законодателната уредба към настоящият момент и тази по предходната правна рамка(действала до 01.01.2016г.), когато контролът върху вида и обема на предоставяната медицинска помощ е бил възложен само на лекарите-контрольори, но не и на финансовите-инспектори(арг. от чл.74 ал.1, т.2 ЗЗО). С оглед на изложеното формираният извод на първостепенния съд за допуснато нарушение, свързано с компетентността на част от екипа, извършил проверката(участващият контрольор А. Колева, която не е лекар) е неправилен. Консеквентно настоящият състав приема, че в случая е налице касационно основание по чл.209 т.3 АПК. В резултат на така приетото от първоинстанционния съд формално нарушение на процедурата обаче е налице ситуация, при която административния съдия не е разгледал, респ. не се е и произнесъл по законосъобразността на всяка една от наложените санкции финансова неустойка, вкл. и досежно определените им конкретни размери от по 100 лева, които не са на специалния минимум. Доколкото дължимата от първоинстанционния състав съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка", представлява проверка и за законосъобразност на акта (с оглед на дефинираната в чл.72 ал.1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК, съгласно което административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват), то липсата на такава в настоящия случай, в рамките на отделно приложени санкции, не дава възможност и на касационния състав за първи път да излага аргументи в тази насока. Или налице е основанието по чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на Административен съд Хасково, за разглеждане от друг съдебен състав, който следва да извърши необходимата пълна проверка на оспорения акт в посочената му част, съобразно вмененото задължение на съда по чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение