Решение № 7037 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2012 г.

Решение № 7037 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решение № 445 от 05.07.2012 г. по адм. дело № 533/2012 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3305 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 1062,91 лева по отношение на " Агросервиз Комтрак Тръстеник " ООД със седалище и адрес на управление град Тръстеник, област Плевен, във връзка с подадено от дружеството заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 15/290509/29002. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискано да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Агросервиз Комтрак Тръстеник " ООД със седалище и адрес на управление град Тръстеник не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че " Агросервиз Комтрак Тръстеник " ООД със седалище и адрес на управление град Тръстеник подало до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/290509/29002. След разглеждане на заявлението, на земеделския производител била отпусната сума за подпомагане в размер на 165 765, 34 лева по Схемата за единно плащане на площ за 1029, 68 хектара земя и 77 109, 45 лева - по Национално доплащане за площ за 1029, 68 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, част от получената субсидия била счетена за недължимо платена. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-2600/3305 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на търговското дружество, общо в размер на 1062,91 лева. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. При издаването на административния акт не са били посочени съответните фактически основания, въз основа на които да се направи извод, че част от отпуснатата субсидия е недължимо платена. Според съда, при издаването на административния акт било допуснато и неточно приложение на материалния закон. Дадената субсидия не подлежала на възстановяване съобразно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО ) № 796/2004, тъй като плащането й било извършено в съответствие с действащите тогава правила и при добросъвестно поведение на държавния служител. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводите на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане, както и поради нарушаване на правото на участие на засегнатото лице в административното производство, са правилни. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултата от извършената проверка конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на " Агросервиз Комтрак Тръстеник " ООД, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е била характеризирана като недопустима за подпомагане. За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа данни за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, както и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, бенефициентът възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се разглежда, тъй като ответното дружество не е било представлявано от адвокат в касационното производство. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд