Решение № 8368 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2019 г.

Решение № 8368 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащия "Консулска служба" на посолството на Република България в Делхи, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Р. Димитрова, срещу решение № 5224 от 29.07.2019 г., постановено по адм. дело № 7161/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалба на Б. Делвара, [гражданство], е отменен отказ за издаване на виза "С", постановен от консулско длъжностно лице в Посолство на Република България в Делхи, Република Индия по подадена апликационна форма за издаване на виза № 19001368/9.05.2019 г. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба – Б. Делвара, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със апликационна форма за издаване на виза е от 9.05.2019 г., Б. Делвара е поискала от Посолството на РБ в Делхи издаване на виза за краткосрочно пребиваване, вид "С". Посочена е цел - частно посещение при роднини. По делото е представена нотариално заверена покана – декларация за частно посещение на чужденец в Република България от Д. Хусеин, [гражданство], с карта за продължително пребиваване в Република българия, валидна до 8.06.2020 г., копие от паспорт на Д. Хусеин, доказателства за родствена връзка – удостоверение за раждане на Д. Хусеин, доказателства за налични средства за издръжка, медицинска застраховка, договор за наем на недвижим имот.. С решение на дирекция "Консулски отношения" от 29.05.2019 г. визата е отказана на осн. чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ), като е посочено, че заявената цел на пътуването е неубедително доказана и не са представени документи, потвърждаващи, че лицето е член на семейството на гражданин на ЕС При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. Според съда от представените към заявлението доказателства се установява целта и условията на планирания престой – посещение на жалбоподателката при нейния син, който е гражданин на Обединеното Кралство и пребивава на територията на Република България. Според съда административният орган не е изложил конкретни мотиви защо приема, че целта на пътуването не е доказана. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства като се е съобразил с исканията и доводите на страните. Направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. С мотивирания си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Видно от събраните по делото доказателства може да се изведе логичен извод, че Б. Делвара има достатъчно средства за пребиваването си на територията на Република България, че е финансово обезпечена, както и е налично жилище, където да пребивава. Ответницата е оборила презумпцията за миграция по икономически причини. Целта и условията на планирания престой също са доказани - посещение на Делвари при нейния син, който пребивава в Република България. Следователно в случая не са били налице материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, налагащи постановяване на отказ за издаване на виза. С оглед така установеното настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че необосновано административният орган е отказал виза на Б. Делвара, тъй като в случая не са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, посочени като материалноправна предпоставка за отказ за издаване на виза. Предвид изложеното съдът като е отменил административният акт като незаконосъобразен е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение