Решение № 1001 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - гр. Пазарджик срещу Решение 1697 от 30.04.2024г., постановено по адм. д. 242/2024г. по описа на Административен съд -Пазарджик в осъдителната му част. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че вредите, за които е присъдено обезщетение, не са доказани. Моли съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът Г. С. С. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от Г. С. С. срещу Определение 2076/29.05.2024г. по същото дело. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението в обжалваната му част АС Пазарджик е осъдил Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на Г. С. обезщетение в размер на 1 500 лв за неимуществени вреди от ЗППАМ 18-0367-000236/24.06.2018 г. на началника на РУ-Велинград, отменена с Решение 101/27.02.2019 г. по адм. дело 1019/2018 г. на Административен съд-Пазарджик. С останалата необжалвана част от решението искът е отхвърлен до пълно предявения размер от 2 500 лева и са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение от отменени наказателни постановления. От фактическа страна съдът е установил, че на Г. С. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18-0367-000236/24.06.2018 г. на началника на РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Заповедта е отменена със съдебно решение, влязло в сила на 27.02.2019г. Във връзка с установяване на твърдяните вреди са приети писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания. От правна страна съдът е установил, че искът е допустим и частично основателен. Приел е, че незаконосъобразната заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение и че от нея за ответника са настъпили неимуществени вреди - стрес, притеснение, негативни емоции за периода от 24.06.2018 г. до 01.03.2019 г., за което му се дължи обезщетение в размер на 1500 лв. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдът подробно и надлежно е обсъдил събрания доказателствен материал и въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствения материал. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пазарджик. Налице е отменена с влязло в сила съдебни решение ЗППАМ - отнемане на СУМПС, поради което от неправомерното лишаване от правото да управлява МПС за ответника реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за налагане на ПАМ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. ЗОДОВ не установява критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Ищецът е претърпял негативни усещания от незаконното отнемане и задържане на СУМПС. Правилна е преценката на съда за причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния акт. Противно на твърденията в касационната жалба, не са налице съществени противоречия в доказателствения материал, които да опорочават фактическите и правни изводи на съда. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Душевните страдания, стресът, чувството на безпомощност и тревожност, унижението следва да бъдат обезвъзмездени. Административният съд е изложил подробни мотиви за съображенията, които е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, включително степента на засягане на неимуществена сфера на увреденото лице и периода, през който са търпяни вредите. Преценката на съда е правилна, съобразена с релевантните по делото обстоятелства и събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е определено при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Решението му е съобразено и с константната практика на Върховния административен съд. Поради това, същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна. Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени, тъй като касационната жалба на Г. С. е оставена без разглеждане с влязло в сила определение. Присъдените на ответника в първоинстанционното производство разноски са дължими във връзка с отхвърлените искове. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение