Решение № 11979 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2009 г.

Решение № 11979 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Красимир Благоев Димитров от гр. Благоевград, против Решение от 29.12.2008 г. постановено по а. д. № 1321/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил жалбата на Димитров против Заповед № 6/28.01.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП). С последната, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6, във вр. с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗДС, е прекратено служебното правоотношение на Димитров за изпълняваната от него длъжност "директор" в Областно пътно управление, Благоевград (ОПУ). Недоволен от решението, Димитров го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба. Ответната страна - изпълнителният директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ), като правоприемник на ИАП, чрез писмено възражение от процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на СГС. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло приетото от фактическа страна от състава на СГС. То не се оспорва от касатора. Към приетото от първоинстанционният съд, ВАС счита, че следва да се добави единствено, че въпреки липсата на изрично и категорично посочване, СГС фактически е приел (видно от мотивите на решението, разискващи наличието на условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС за възстановяването на служителя Евтимов), че заявлението за възстановяване на последния е подадено в месечен срок от постановяването на Решение № 1143/10.06.2005 г. по гр. д. № 2860/2003 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), с което е влязло в сила на решението на Софийския районен съд (СРС) по гр. д. № 819/2002 г. В подкрепа на този извод е и представеното пред настоящата инстанция от представителя на НАПИ, заверено копие от "Молба" на Любен Георгиев Евтимов до изпълнителния директор на ИАП с вх. № 94-00-477/06.07.2005 г. с която, позовавайки се на решенията на СРС, СГС и ВКС, иска възстановяване на работа. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС счита касационната жалба за неоснователна. Доводът за допуснато от СГС нарушение на материалния закон е развит в няколко насоки: На първо място касаторът поддържа, че предвид посоченото в Заповед на изпълнителния директор на ИАП № 3/28.01.2006 г. възстановяване на Евтимов, считано от 30.01.2006 г., към датата на издаване на обжалваната Заповед № 6/28.01.2006 г., последният все още не е бил възстановен на работа. Това обстоятелство е елемент от фактическият състав за прилагане на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДС и липсата му води до незаконосъобразността на заповедта. Според Димитров, предвиденият в чл. 14 от ЗДС, 10-дневен срок за заемане на длъжността е обстоятелство в подкрепа на тезата му. Доводът се преценява от ВАС като неоснователен. Текстът на посоченото в заповедта правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 6 изисква заеманата от уволнения служител длъжност за да бъде освободена за възстановяването на незаконно уволнен служител. Т. е. длъжността следва да се освободи, за да бъде след това възстановен на нея незаконно уволнения служител. Тази последователност на действията впрочем, е не само предвидена в закона, но и житейски логична и естествена. За да се назначи (възстанови) някой на длъжност, тя трябва да бъде свободна. Вторият довод е свързан с твърдяна от касатора незаконосъобразност на Заповед № 3/28.01.2006 г. поради неспазване от Евтимов, на предвидения в § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС, едномесечен срок за подаване на заявление по чл. 8 от с. з. Той също е неоснователен. Видно от представеното пред настоящата инстанция копие от Молба на Евтимов до изпълнителния директор на ИАП с вх. № 94-00-477/06.07.2005 г. и датата на постановяване на решението на ВКС - 10.06.2005 г. е, че той е спазил изискването на посочения текст от закона. Последният не поставя срок за органа по назначаването за изпълнение на така подаденото заявление, поради което издаването на Заповед № 3/28.01.2006 г. не е незаконосъобразно. Третият довод на касатора е, че видно от решенията на СРС, СГС и ВКС, Евтимов не е предявил иск за "възстановяването" му на длъжността от която е бил незаконно освободен, а това е изискване на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДС. Доводът е неоснователен. Видно от изложените мотиви на СРС в негово Решение от 20.12.2002 г. е, че правното основание на иска на Евтимов е чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Последната разпоредба гласи: "Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа". Т. е. спецификата на уволнението на Евтимов със Заповед № РД-22-505/16.10.2000 г. включва в себе си (след отмяната й), задължение на работодателя да допусне последния до работа и да му изплати обезщетение. При това, за да се изпълни описаното, не е необходимо изричното предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на СГС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение