Решение № 10710 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2018 г.

ВАСIII отделение09.07.2019 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 82 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 1703/2017 г. по описа на Административния съд – Бургас в частта, в която Д. Джабаров е осъден да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас разноски в размер на 100 (сто) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10710 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3219/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Джабаров е подал касационна жалба срещу решение № 82/22.01.2018 г. по адм. дело № 1703/2017 г. по описа на Административния съд – Бургас, с което е бил отхвърлен предявеният от него иск против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас за заплащане на обезщетение за причинената му имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, и е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло с присъждането на лихва, и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд - Бургас е образувано по исковата молба на Д. Джабаров против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лева във връзка със защитата на ищеца по НАХД № 5159/2015 г. по описа на Районния съд – Бургас по повод обжалването на незаконосъобразен акт по Указа за борба с дребното хулиганство. Административният съд установил, че на 06.11.2015 г. по отношение на Д. Джабаров е бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, въз основа на който било образувано НАХД № 5159/2015 г. на Районния съд – Бургас. В производството по делото Джабаров бил представляван от адвокат С. Каров, за което ищецът заплатил на адвоката възнаграждение в брой в размер на 300 лева. С решение № 1479/6.11.2015 г. по НАХД № 5159/2015 г. по описа на Районния съд - Бургас Д. Джабаров бил оправдан за това, че на 05.11.2015 г., около 19. 50 часа, в град Бургас, ул. "Перущица" до заведение "Водолей", извършил действия, с които е нарушил обществения ред и спокойствие, изразяващи се в удряне, блъскане, обиди и заплахи за саморазправа, отправени към Б. Заралиева. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда е неоснователен. За да отхвърли исковата претенция, съдът приел, че актът за констатиране проява на дребно хулиганство не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което решението на съда, с което е признато, че Д. Джабаров не е извършил административно нарушение, не може да има за последица правото да се търси обезвреда за претърпени имуществени вреди при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Посочено е още, че действията по съставянето на акта не са действия, изразяващи волеизявление по издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а представляват правоохранителна дейност, която органите на Министерството на вътрешните работи извършват въз основа на закона. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, и осъдил Д. Джабаров да заплати на ОДМВР - Бургас разноски в размер на 100 лева. Решението на административния съд в частта за отхвърлянето на иска съответства на материалния закон. Административният съд законосъобразно е отхвърлил иска за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 300 лева. Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а не е и акт, издаден от административнонаказващ орган. Съставянето на акт за констатиране на дребно хулиганство поставя началото на производството по Указа за борба с дребното хулиганство, което завършва с решение на районния съд. Дейността на органите на Министерството на вътрешните работи се свежда до констатирането на проява на дребно хулиганство и събирането на доказателства, които се внасят за разглеждане от съда. За разлика от дейността по административно наказване по Закона за административните нарушения и наказания, възложена на административен орган, в случаите по Указа за борба с дребното хулиганство, тази дейност се осъществява от съда, който констатира наличието на административно нарушение и налага наказание на лицето, оправдава го или прекратява преписката. С оглед тези характеристики, исковата претенция не попада в обхвата на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При отсъствието на соченото касационно основание решението на административния съд в частта за отхвърлянето на предявения от Д. Джабаров иск следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Решението на съда следва да се отмени в частта за присъдените в полза на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас разноски. В производствата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не се заплаща юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 143 АПК. Те не предвиждат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, поради което такова не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд